Сред дохристиянския свят едва ли ще се намери толкова обаятелна и така своеобразна личност като древногръцкия философ Сократ /470-399 г. пр. Р. Хр./. Много от неговите съвременници са се питали: Какво желае и търси той? Защо внася безпокойство сред хората около него и събужда в тях тревога и размисъл? Защо ги кара да преразглеждат своите мнения и убеждения? Той не може да бъде възприет като софист, защото безкористно се стреми към истината и раздава знания без всякакъв материален интерес, въпреки че е бедняк, като иронизира земната слава и кариеризма.
“Антифоне, ти изглежда мислиш, че щастието се състои в лукса и развлеченията…Аз пък считам, че колкото по-малко човек прекарва в празни забавления, толкова повече той се приближава до Бога. И тъй като Бог е съвършенство, този, който се е приближил най-много до Бога, той се е приближил най-много до съвършенството.”
/”Меморабилиа”, Ксенофонт/
Проникновеният философ проучва внимателно съчиненията на Анаксагор, натурфилософските хипотези на предидущите елински мъдреци, както и възгледите на софистите, но не остава напълно удовлетворен. Много от тях дълго и задълбочено са размисляли за устройството на света, други като софистите са се занимавали с безпредметно словесно жонгльорство, политическите дейци са се опитвали да създадат по-ефикасни държавни структури, скулпторите са извайвали прекрасни белокаменни статуи, олимпиадите са били в разгара си . Всичко това за Сократ е проява на неизкоренимия човешки стремеж към творчество, към съвършенство и самоутвърждаване-полет на духа и тялото. Но що е човек? Защо е на тази земя? Как трябва той да
живее? Какъв е смисълът на съществуването му? Има ли въобще истина или тя е мираж, както твърдят софистите? Това са въпроси, които постоянно съпътствуват мислителя. Ако Сократ пренася центъра на тежестта от външния свят във вътрешния, то той прави това не защото натурфилософията стои вън от сферата на неговите интереси. Но за него в средоточието на всичко се намира човекът и всяка истина и познание имат своето значение, когато екзистенциално са свързани с него. Сократ е много сроден по дух с първите атински създатели на древногръцката трагедия, поставили проблематиката на прометеевския дух, за борбата на човека за щастие в желязната прегръдка на неумолимата необходимост, за трагичното утвърждаване на човечното в човека. За него е чуждо повърхностното любопитство и увличането по скоропреходните конюнктурни идеи. Философията не е занимателно забавление,но принципи,които поставят човешкият живот под знака на вечността.
Просветната дейност на софистите оказала голямо влияние върху научния живот на Гърция. Те отучели човешката мисъл от подчинение на авторитети и открили нови области за научни изследвания-познавателната и нравствената дейност на човека. Но от друга страна, като отхвърляли възможността за добиване на обективно вярно познание, те убивали вярата в познавателната способност на човека и стремеж към истината, и като отхвърлили задължителността на божествените и човешките закони и възможността да се даде научно обоснование на етиката, унищожавали основите на нравствения живот.
Това отрицание би имало гибелни последици на научния, нравствения и държавния живот на Гърция, ако не би се явил против него пламенният защитник на истината и доброто Сократ.