Съсобственост имаме тогава, когато една вещ се притежава от две или повече лица. Според някои тя дори предхожда индивидуалната собственост, тъй като оръдията на труда и земите първоначално са принадлежали на племето и рода. У нас общия режим на съсобствеността е уреден вчл.30 – 36 от ЗС; с особени правила се урежда СИО; ЗУТ съдържа правила относно съсобствеността в/у парцели; ЗН урежда дяловете на наследниците. Но ако законодателството признава и урежда съсобствеността, то то не дава определение за нея.
Съгласно чл.30 от ЗС Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От тази разпоредба е видно, че при съсобствеността едно единно субективно право принадлеи на две или повече лица. Никои не може да индивидуализира часта от своето право в/у вещта, защото собствеността е обща. При съсобствеността няма съпритежание на обекта, а съпритежание на самото субективно право. Така по косвен път се достига до съпритежание на обекта. Този смисъл влага и законодателството в термина „идеална част”, което означава част, дял от правото на собственост в/у определена вещ.
Всеки от съсобствениците има свой дял от правото на собственост, но то не е разделено на правомощия, например единият да има право на владеене, другият право на ползване и т.н. При съсобствеността единното право е разделено по вертикалата, т.е. всеки от съсобствениците има в съответен обем, в съответна част и право на ползване и право на владение, и право на разпореждане. Частта на всеки се изразява математически Ѕ, 9/10 и т.н.
Не само правото на собственост може да принадлежи на две или повече лица,но и правото на ползване, на строеж и т.н. Така те се явяват съпритежатели на вещни права.
Всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. Делът, идеалната част определя обема на правомощията на всеки от съсобствениците във вътрешните му отношения в разноските, в придобиването на плодовете при делбата му. Този негов дял определя и участието му във връзка с използването и управлението на общата вещт. Съсобствеността не е гражданско дружество, защото не винаги възниква договор нито е ЮЛ, защото съсобствениците не са носители, като цяло на права и задължения, нито общата вещт е отделена, обособена от личното им имущества.