Луната „Душа на Живота“

Има една хубава руско-еврейска народна приказка за влиянието на слънчевата и лунната светлина върху живота на планетата Земя.
Както може би знаете, образованите равини в малките села прекарват голяма част от времето си, размишлявайки върху важни въпроси от всеобщо и космическо значение. Те имат по-скоро теоретична, отколкото практическа стойност. В тази кратка и много поучителна приказка равините от едно руско село прекарали много години във всекидневни спорове за това дали светлината на Слънцето или светлината на Луната носят повече полза на хората.
Най-накрая главният равин обявил, че е намерил решението на проблема. Развълнуваните селяни се събрали на поляната, за да чуят това дълго чакано откритие. Всички притихнали, когато той се появил пред събраните хора, облечен както подобава за такъв важен случай. Равинът тържествено обявил, че светлината на Луната има по-голямо значение за човечеството от светлината на Слънцето.
Всички замълчали слисани, опитвайки се да възприемат новината. Тогава едно дете запитало: „Защо?“
С блага усмивка равинът отговорил: „Защото, сине, през нощта е тъмно. И тогава се нуждаем повече от светлината на Луната.“
Смеем се на тази приказка, но — както повечето народни приказки и легенди — тя съдържа една важна истина. Заключението на равините, че се нуждаем от светлината на Луната повече, защото тя свети, когато е тъмно, през нощта, е метафора за подсъзнателното. Макар да е научен абсурд, заключението на равините разкрива една дълбока психологическа истина за човека — а именно, че в нашия забързан живот (логически, рационален), ориентиран почти изключително към Слънцето, всъщност не успяваме да поддържаме хармонията. Символично Луната олицетворява по-малко осъзнатата страна на човешкото съществуване и понякога точно в нейната разсеяна светлина виждаме по-ясно, отколкото в ослепителния блясък на следобедното слънце.
Наричали са Луната „душа на Живота“. Без нея бихме имали само механичната и неизтощима работоспособност, която в края на краищата е бездуховна. Без Луната не бихме имали поезия, литература, изкуство, музика, танци и мечти. Художниците са прочути със своята „мечтателност“, пък и всички ние мечтаем вечер, когато тя властвува над нас.
Онази друга половина от живота, която не се вижда в светлината на деня, оживява в нас нощем, щом тайнственото светило разпръсне нежните си лъчи. Тогава вратите се отварят към магическото царство на въображението и човешката съзидателност. Тогава за нас се открива чудният свят на душата. Проведете този експеримент, за да се убедите сами:
Изберете час на деня — например, от три до четири следобед, седнете спокойно сам в стая и не се разсейвате. Забележете какво си спомняте, как се чувствувате, какво мислите, какви са усещанията ви. След това повторете експеримента в същия час, но през нощта. Забележете разликата. Ако сте в съзвучие с космоса, вие ще почувствувате лунните сили, защото те не са само „някъде наоколо“ — те са в самите вас!
Луната се ражда символично всеки месец, давайки си сама живот. Отначало тя е тъмна и невидима — както оплоденото яйце в утробата е незнайно дори за майката, след това расте, както напредва бре-меността — до пълна луна, и накрая бавно „умира“, като постепенно изтънява и избледнява. Тя става невидима за нас, за да се „прероди“, появявайки се отново през следващия месец като крехък, сияещ лунен сърп. А колко е вълнуваща гледката на новата луна!
Луната се променя постоянно, циклично. Менструалният цикъл при жените също има своите „фази“. Животът е ритмичен и точен ка¬то приливите и отливите. Лунната терминология се разпространява навсякъде в езика ни. Влюбените се разхождат на лунна светлина, ся¬каш загубили ума си. Поетите „лунясват“. Умопобърканите са лунатици. Лунната светлина и розите извикват романтично настроение. Хиляди песни възпяват Луната — можете ли да си спомните загла¬вие на песен, в което участвува Слънцето? Сигурно няма човек, на когото да не е въздействувала нейната магическа сила, дали новоиз-гряла и още червена в средиземноморското небе, дали увиснала ог¬ромна и златна при пълнолуние, или посребрила снега в зимна нощ. За разлика от яркото Слънце дори най-силната светлина на пълната Луна само блещука. Всъщност по този начин тя въздействува и на вас.
Астрологичното картинно изображение (глиф) на Луната — полукръг, представя крайното и очевидното. Всеки ден Луната поглъща лъчите на Слънцето, за да ни ги върне през нощта. Така тя символизира възприемчивостта в човешката природа — подсъзнателното, емоциите, поведенческите инстинкти. Луната представлява класическата майчинско-женствена страна на личността (която, разбира се, съществува както при мъжете, така и при жените). Тя е ин (пасивното начало в космоса на китайската фи¬лософия) спрямо слънчевия янг (противоположното — активно нача¬ло) — възприемаща, чувствуваща, грижлива. Нейният глас звучи от най-дълбокото, най-тъмното и съкровено място, където се зачева дете или творба на изкуството.
Човек се свързва интимно с друго човешко същество по много причини — за да осъществи прекрасното, което е било в детството му (опитвайки се механично да го възпроизвежда, както всекидневното готвене на майката), или поради безнадежден стремеж да получи оно¬ва, което му е липсвало. Ние винаги търсим отзвука, взаимността.
Нека разгледаме два хипотетични сценария. Скоро ви предстои го¬лямо изпитание. От седмици усещате безпокойство, предстоящото ви поглъща, понякога не спите нощем. Това е ТО. Навярно, вашият партньор, който слуша всекидневните ви молитви, ви подкрепя, но как ли ще се държи той или тя в Големия Ден?
Сцена Първа: Този Ден идва. Вие сте подготвени за успех. Ставате рано. Навън е студено и пътят е покрит от първия зимен сняг. Про¬верявате дали сте взели всичко и точно когато сте на вратата, съне¬ният ви съпруг, още затоплен от леглото, се отправя към кухнята за чашата кафе, която сте му приготвили и ви казва: „Желая ти успеш¬но представяне.“ Бързо се прегръщате.
Сцена Втора: Идва Големият Ден. Последната вечер вашият партньор предлага да вечеряте навън и предварително да отпразнувате успеха. На следващата сутрин се събуждате от аромата на прясно приготвено кафе и апетитния мирис на закуската. Има дори свежа ро¬за на масата. Колата ви е запалена на изчистения от снега път и се загрява. По време на закуската двамата си говорите и правите планове за следващата вечер.
Кой сценарий бихте предпочели? Това е лунният ви отзвук. Няма добър или лош сценарий. Въпросът е, че трябва да познавате себе си и партньора си, а в семейството — съпруга или съпругата.
Прегледайте сценариите отново. Как бихте се държали, ако предстои Големият ден на вашия партньор? И как би искал той да се дър¬жите? Ще научите много, дори само от това лесно упражнение.
Заплаха за всяка връзка е, ако приемете, че потребностите на партньора ви са същите като вашите. Това се нарича създаване на илюзорен образ и означава отъждествяване на собствените потребности и желания с тези на другия. Това, че на вас ви е необходима близост, за да се чувствувате добре, не означава, че тя или той изпитват същата потребност. Точно тези неща показва Луната в звездните кар¬ти. Вашата Луна определя кое ви кара да се чувствувате обичан. Понякога и всичките думи на света не биха могли да го направят — и хиляди пъти да ви кажат „обичам те“, това не би имало същото въздействие, както един-единствен подходящ жест. Причината е, че Луната въздействува върху чувствата.
В отдавна отминалото време, което може би безвъзвратно си е отишло, мъжът и жената са се грижили един за друг по точно определен, общоприет начин — майката приготвя любимото ястие на бащата, пере и глади ризите му, сгъва чорапите му. Тя съобразява до¬машната атмосфера с неговите желания. За отплата той й помага — прекопава градината през пролетта, коси моравата, прави ремонт на къщата, пристроява малка стая, да речем за шиене. Чрез грижата един за друг те създават свой живот от ценности, които ги свързват и под¬държат връзката им жива — случва се и да не успеят да го сторят. Лошо приготвеното ястие, съзнателно поднесено късно, или раздраз¬нението от постоянно капещия водопроводен кран може да бъде скритото съобщение, което казва: „Вбесяваш ме“ или „Ти нарани чувствата ми“, или дори: „Не ме е грижа как си“. Това са въпроси на Луната.
В тези трудни времена, когато често и двамата съпрузи работят, на тях им остава все по-малко време един за друг. Загубва се мотивацията за видимите (и до голяма степен автоматизирани) жестове на внимание, като тези, приети за естествени и задължителни от по-старите поколения. Това прави днешните взаимоотношения по-трудни, отколкото са били в миналото. Новият начин на живот разчупи едновремешния модел, а шансовете за стабилна взаимна привърза¬ност намаляха. Потребностите на Луната, а запомнете, че тя ви кара да се чувствувате удобно и сигурно, често се колебаят и не срещат разбиране.
Всичко може да доведе до какви ли не неприятности във взаимоотношенията: негодувание (често неосъзнато); гняв (водещ до чувство за вина); разстройване (силна неудовлетвореност) и т.н. Ако потребностите на Луната не са задоволени, вие усещате нещастието най-дълбоко в себе си, както, когато сте били в люлката и оцеляването ви е зависело от другите: от храната, топлината и чистотата, от чув¬ството за сигурност и благополучие и най-важното — от любовта и привързаността.
Луната в звездната карта е онази област от вашия живот, в която израствате от дете до възрастен. Тя символизира всичко, което ви ус¬покоява. Тя ви дава усещания, които са толкова стари, колкото сте и вие, от дните, когато са ви носили и люлели като бебе — или пък не са го правили. Луната е онази част от вас, която е свързана с всичко, предизвикващо усещане за комфорт: за удобство и сигурност, като че ли сте си у дома.
Луната в нас е като коленния рефлекс, тя отчита най-съкровените ни потребности, особено важни за усещането за сигурност. Когато се събудите от лош сън или след тежка, неспокойна нощ и тръгнете към хладилника за освежаваща чаша мляко, това е вашата Луна. Вие не си мислите: „Чаша мляко ме кара да се чувствувам удобно, уютно и обичана.“ Не. Вие просто го правите. Автоматично.
Дори вече възрастни, всички ние се нуждаем от грижи, от обич, от близост и покровителство. За жалост някои от нас не получават тези грижи, когато са им необходими. По-късно това води до проблеми, защото незадоволените потребности в детството се притаяват, но остават и се проявяват след години. Така че, ако сте човек, който е имал детство, изпълнено с лишения, с недостиг на храна и обич, вие ще се опитвате да ги получите през целия си живот от контактите с други хора. Често този дълбок извор на незадоволени потребности може да се окаже непосилен товар за една връзка — вашият партньор не може да ви бъде мама или татко.
Изборът на партньор е в дълбока психологическа връзка с детството ни и макар да си мислим, че сме пораснали — щом имаме полов живот, живеем заедно и се женим — истината е, че ние непрестанно и интуитивно се стремим да удовлетворим потребностите на своята Луна, независимо дали го осъзнаваме или не. Луната ни диктува онова, което извън властта на времето остава важно за нас — да бъдем в хармония едновременно със себе си и с човека, с когото живеем.
По наше мнение Луната има най-голямо значение за съвместимостта или несъвместимостта между хората. Тя показва как реагираме, когато сме разстроени, как се успокояваме, кое за нас е най-важно и често кое е най- неосъзнатото у нас, а понякога то е съвсем неуправляемо, както се случва с яденето и пиенето по време на гуляй.
Луната показва как се грижите за себе си и за другите и как бихте искали да ви оказват внимание. Следователно Луната в звездните карти на двама души е белег за начина, по който ще се грижат един за друг — съществен фактор в укрепването на всяка връзка. Несъвместимостта на Луната може да предизвика големи неприятности в дълбините на човешката душа, където са останали стари травми от детството.
Нека надникнем в типичното взаимодействие на една двойка с трудно за комбиниране разположение на Луната. Нейната Луна е Лъв, а неговата — Козирог.
Нашата двойка седи вкъщи пред телевизора. Той преглежда напи¬саното през деня (писател е и работи вкъщи). Тя току-що се е върнала от работа и почива. Жената е във весело настроение и включва телевизора, за да види дали не дават нещо забавно. Шумът му пречи, но мъжът продължава да чете. Тя седи на пода и неочаквано забелязва, че стъпалото й е еднакво по големина с неговото. Съобщава му този любопитен факт. Той поглежда и също е учуден. Двамата го об¬съждат няколко минути, после съпругът рязко казва: „Хайде стига!“ и се връща към ръкописа.
Засегнатата съпруга се’свива на кълбо в ъгъла на дивана почти разплакана, тя се чувствува напълно изоставена, нежелана и необичана, и си припомня с горчивина всички останали случаи, когато е срещала неговата студенина и безразличие.
В този пример са налице характерните елементи на значително разногласие в семейството. Без възхищението на околните естествената сила на лунния Лъв намалява и той казва: „Махни се и ме остави да си ближа раните.“ Чувството, че е недооценена и необичана, постоянно я връща към лишенията от детството, връхлита нейното съзнание в резултат на този — според съпруга — маловажен инцидент. Ние го наричаме синдром „никой не ме обича“.
Всичко рухва в миг. Едно леко (непреднамерено) пренебрежение активизира всички стари рани още от времето, когато вашата майка ви е оставяла с мръсни пеленки, докато е бъбрела по телефона, поле безчувствената леля, която е критикувала големината и формата на краката ви, когато сте били на дванадесет години, до онзи случай, когато не сте отишли на среща заради нещо важно в училище, и пос¬ледния път, когато ви уволниха… И така нататък и така нататък, цялата работа се прехвърля в областта на чувствата. Тези чувства могат да направят човека емоционален инвалид. Както е с утайката в карбуратора — всичко спира да работи, докато не се изчисти основно.