Служебпо начало

1. Понятие – задължение на защитния орган да обезпечи чрез своята активност бързото, икономично и правилно развитие на ГПс. С измененията на ГПК от 1997 г. това начало беше силно ограничено. Бяха премахнати някои от най-важните му проявления: подпомагането на страните и попълването на делото с факти и доказателства по почин на съда, проверката на решението и в необжалваната му част. Като проявления на СН останаха:
– служебната проверка на допустимостта на искането за защита (дали е налице право на иск, право на жалба, право на принудително изпълнение, право на обезпечение);
–   служебното движение на делото, в смисъл, че когато искането за защита е заявено и се поддържа, съдът е длъжен да предприема съответните процесуални действия, без да е необходимо за всяко от тях да се подава нарочна молба (напр. той насрочва съдебно заседание при наличие на допустима искова молба, без да е нужно в нея изрично да е поискано насрочване). Ако съдът не изпълнява задължението си за служебно движение на делото, страната разполага с право на жалба за бавност (въведена с измененията на ГПК от 1999 г. – чл. 217а);
–  по прилагането на закона съдът не е обвързан с правната квалификация, дадена от страните, а е длъжен сам да издири приложимия закон (чл. 4 н 188, ал.2), редно е ако страните грешат по този въпрос, той да ги ориентира.