СЛОВО
Карлово, 19 февруари 2010 година
Уважаеми господин кмете,
Уважаеми господин областен управител,
Уважаеми народни представители,
Господа генерали, офицери и войници,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми жители на Карлово,
Драги гости,
Няма родолюбив българин, който да не е идвал в Карлово. И няма наш сънародник, който да не е изпитвал искрено вълнение в душата си, синовна гордост и възхищение в разума си, заставайки пред паметника на Васил Левски, тук в Карлово.
Родното място на Апостола на българската свобода е не само горд български град и красиво кътче от Родината. Карлово е място за преклонение.
За Левски много е казано и много е написано. Още преди ученическата скамейка, ние вече сме закърмени с Апостола. В детското ни съзнание вече е запечатано описанието от безсмъртната Вазова творба: „ръст среден, тънък и строен, очи сиви, почти сини…”.
Да, познаваме нашия Левски. Но винаги искаме да знаем повече за Апостола. Да съпреживеем лично неговата величава саможертва. Искаме чрез него да открием посоката, в която вървим.
И винаги ще бъде така. Защото Левски е българската икона. Той е свещен, неподражаем и недостижим. В колективното ни национално съзнание образът на Апостола е най-силен, най-траен, най-непротиворечив. Левски е нравственият стожер на всеки българин.
В културната памет на България Апостолът е онази изключителна личност, чийто образ най-ярко е озарен от ореола на свещената саможертва в името на свободата. Образ чист, свят и неопетнен.
Драги сънародници,
Днес, когато България е част от голямото европейско семейство, сме длъжни да преосмисляме и преоткриваме високите хуманни идеали и неопетнените демократични ценности, завещани от Апостола. Те са нашата национална същност и безусловното ни основание за самочувствие на европейски граждани. Защото саможертвата на Левски е неразривно свързана с европейските идеали за свобода и напредък, за човеколюбие, национално достойнство, „за равноправност на всички човеци и народи”.
Длъжни сме да помним, че всеки наш общ успех би бил сбъдната съкровена мечта на Апостола. А отстоявайки ценностите и постиженията на нашия съвременен демократичен парламентаризъм, ние достойно следваме историческите завети на Левски.
Не друг, а Левски е казал:
„Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за Освобождението му, не да видя себе си на голям чин, братко”.
„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш”.
И още нещо от Апостола :
„Нека това, което сме говорили и писали вчера, да е и днес пред очите ни, та да не ни се смеят хората в работите утре”.
Оказва се, че най-лесното е ние, политиците, за закачим портрета на Левски в кабинетите си. Истинското изпитание е обаче да вървим по пътя, предначертан от Апостола. Защото не високият пост прави човека, а човекът изпълва със смисъл длъжността, която заема.
Днес и завинаги Левски ще бъде личен идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин. Идеал, в който възпитаваме децата си. Идеал, който е ориентир за мислите ни, но и мяра за делата ни.
Дълбок поклон пред паметта на Апостола!
Нека пребъде в мир и благоденствие България!