Скл. на ДП трябва да отговаря на всички условия за действителност на Договорите изобщо , но за валидното му скл. трябва да бъдат спазени и някои особени правила. Те се отнасят до:
– Страните. Всеки правен субект – ФЛ и ЮЛ, може да бъде страна по ДП, но при някои ДП определени лица не могат да бъдат страна поради специалната им правоспособност или поради забрана на закона. Чл. 185 от ЗЗД. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества – относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. И чл38 от ЗЗД Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
В ТЗ, също се съдържа такова ограничение за синдика, който не може по никакъв начин пряко или чрез другиго да придобие вещ от масата на несъстоятелността.Аналогична забрана се съдържа и за комитета на кредиторите.
– Предмета- до вещите, които могат да се купуват и продават, до цената, която се дължи насреща и начина на определянето й.
Предмет на договора за продажба могат да бъдат всякакви вещи и права. Вещите, които могат да бъдат продавани биват: 1.Индивидуално определени-когато една вещ може да бъде определена по особените й признаци. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съществува вече присключването на договора – липсва предмет, в резултат, на което такъв договор е нищожен..Ако индивидуално определената вещ е билапо време на договарянета само отчасти погинала възниква задължение само по отношение на оцелялата част- за продавача да прехвърли собствеността на тази част, а за купувача – да плати цената съразмерно на цастта, ако той не предпочете да се откаже от договора. 2. Родово определени вещи- тогава , когато вещта се определя па родови признаци. Тук важи принципът „Родът не погива.”.Договорът ще бъде валиден дори и продавача при договарянето да не е разполагал с продаваната вещ, освен ако всички единици от рода не са изчерпани по време на договарянето. 3.Бъдещи вещи- те могат да бъдат предмет на договора за продажба под отлагателно условие- ако вещта възникне или безусловно. В първия случай цената се дължи, ако вещта възникне, а във втория цената се дължи безусловно, дори и да не възникне договорената вещ.
Не могат да бъдат предмет на продажбата вещи, които са изцяло или отчасти иззети от гражданското обръщение, било по силата на закона, било по волята на правните субекти:1.Вещи, които са изключителна държавна собственост чл.18 ал.1 от КРБ. Но това не означава,че те са извадени от икономическия оборот, защото с административни актове тези вещи могат да преминат от управление на една и в управление на друга държавна организация; 2. вещите могат да бъдат отнети от гр. оборот и по едностранна или дустранна воля на правниете субекти. Това изваждане обаче е само относително, касае се за една договорно или едностранно установена клауза за неотчуждаемост, която е задължителна за приобретателя, но не може да се противопоставя на трети лица, защото те без да знаят за нея биха купили това, което продавачат им се е задължил да не продава; 3. някои вещни права, като например ползвателят не може да продава своето право на ползване в/у чужда вещ, ипотеката и залогът не могат да се отчуждават отделно от вземането, което обезпечават и сервитутите – отделно от имота в чиято полза са установени.; 4. някои облигационни права също са непрехвърлими по своето естество, като например правото на личен превоз; 5. не могат да се продават и лични неимуществени права, като правото на име, членство в кооперация и др.
– ЦЕНАТА. Цената е съществен елемент на ДП, защото вещта е предмет на задължението на продавача, а плащането на цената е предмет на задължение на купувача. Затова ако за единия не възникне задължение, то няма давъзникне и за другия, тъй като продажбата е двустранен договор и със сключването му трябва да възникнат взаимни насрещни задължения и за двете страни.
Цената трябва да бъде определена от страните или от държавата, или да е поне определяема, т.е. договора да посочва начина за нейното определяне. Цената трябва да бъде определена в пари. Цените биват свободни или държавно определени.
– ФОРМА НА ДОГОВОРА. По принцип ДП е неформален договор. Той е сключен щом се постигне съгласие относно вещта и цената. По начало не е необходима форма за неговата действителност, но има случаи когато законът предвижда форма, като условие за действителност на ДП и те са: 1. при продажба на недвижими имоти и на вещни права в/у недвижими имоти, на наследствени права, на кораб, на ипотечно право, на автомобили, на едър добитък и др.