1. Понятие
Въпросите за СПН и за правото на иск са най-трудните в теорията, защото свързват материалното право с процеса. Правото на иск възниква в МатП и се упражнява в процеса – исковата молба е само едно (но не единственото!) действие, с което се упражнява това право. СПН е правна последица на Р, която въздейства отново в МатП.
СПН е правна последица на всяко необжалваемо Р, независимо от вида на иска и от изхода на делото. СПН има три съставки:
а) установително действие (чл. 179, ал.1) – установява действителното правно положение;
б) регулиращо действие (чл.220 ал.1) – поведението па страните трябва да се съобрази с установеното правно положение;
в) непререшаемост на разрешения спор (чл.224) – погасява се правото на иск между страните за същия спор. Това е абсолютна отрицетелна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
СПН има преклудиращо действие относно непредявените факти -възражения на оспорващия едно право, т. е. той не може въз основа на тях да предяви нов иск за отричане на съдебно признатото право. Той може да предяви нов иск само въз основа на нови факти – възникнали след УС (чл.255). Претендентът на едно право обаче не е длъжен (но може – чл. 103) във висящия процес да изчерпи всички основания, от които черпи претенцията си.