Сервитути

В ЗС липсва правна уредба относно сервитутите, което обаче не означава, че сервитутите, като категория вещни права в/у чужд недвижим имот са изоставени.
В процеса на развитие на вщното право в последствие бе установено и легално определение на поянтието сервитут със Закона за водите. Според този закон поземления сервитут е тежестта наложена в/у един недвижим имот наречен служещ имот в полза на друг недвижим имот наречен господстващт имот, който принадлежи на др. собственик.Макар и да е дефиниран, като тежест по своето същество сервитута представлява ограничено вещно право, което е в полза на собственика на господстващия имот. Чл.75 от ЗС Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок. Следвоателно сервитута се определя, като особенна категория ограничено вещно право в/у недвижим имот.
Сервитутите могат да бъдат установявани чрез правна сделка, като се извършва с НА или по силата на закона. Те могат да бъдат придобивани и по давност в резултат на 10г. упражняване.
Като ограничено ВП в/у недвижим имот сервитутът подлежи на правна защита, като намират приложение правилата относно правото на собственост в/у недвижимите имоти. В зависимост от вида на нарушението сервитутът може да бъде защитаван с владелческите искове, осъдителните собственически искове, както и при наличие на правен интерес с установителен иск.
Сервитутите имат следните качества с които могат да се характеризират:
-те са ограничени вещни права в/у недвижими имоти и преди всичко в/у определени участъци земя;
– те предпоставят най – малко два недвижими имота: служащт и господстващ принадлежащи на различни собственици;
– сервитутите веднъж учредени съществуват, упражняват се и се прехвърлят само заедно с правото на собственост в/у господстващия имот;
– отделно прехвърляне на сервитутното право е невъзможно.
– прехвърлянето на собствеността в/у господстващия имот обхваща по право и установените в негова полза сервитути;
– не само с оглад на обременения, но и с оглед на господстващия имот сервитутът като правоотношение обвързва винаги и само собствениците.
– сервитутните правомощия на собственика на господстващия имот са правомощия за определени видове служене с обременения имот за нуждите на стопансиване или използването на  господстващия имот. Отпаднат ли тези нужди отпадат и сервитутните правомощия;
Сервитутните задължения на собственика на служещия имот са задължения само да търпи определени действия от собственика на господстващия имот при стопанисване на последния или пък да се въздържа от упражняването на отделни правомощия от правото си на собственост, но не носи никакви задължения да извършва други положителни действия, спрямо собственика на господстващия имот.
Сервитутите са вид вещни права на ползване различаващи се по особеното естество на ползването на чуждия имот до което се отнася. Сервитутното право се характеризира със специфични възможности, за използване на чужда имот, които са свързани със стопанисването и изполването на отделен имот вън от обременения и са обослувени по съдържание и предели от определени нужди във връзка с притежанието и използването.
Съществена разлика м/у сервитутните и останалите вещни права за ползване е че не всички субективни права съдържат еднакви правомощия. Техните правомощия не се редуцират до едно единно по своя тип вещно право в/у чужд имот, а представляват съдържание на множество отделни вещни права.
Вън от законите сервитути установени по вид съществуват само общи родови признаци на сервитутните права. В рамките на родовата категория за сервитут страните могат да създават в съответствие с конкретната обстановка и конкретните нужди на господстващия имот различни, конкретни, сервитутни права.
Сервитутите като вещни права в/у чужд имот са винаги правоотношения м/у лица, м/у собственика на обслужвания имот и собственика на обременения имот от една страна и м/у собственика на обслужващия имот и вс. др. лица. Сервитутите могат да се определят, като правоотношения  на ограничени вещни права в/у чужд недвижим имот следователно господстващи и служещи имоти са винаги и само недвижими имоти. По начало господстващи и служещи имоти са съседни, но имат обща граница.