Семейното право е клон от едината правна система на РБ. То се различава от останалите правни клонове по своя предмет, т.е. по кръга на обществените отношения, които урежда, като брак, родство, осиновяване, настойничество, попечителство и др.
Семейните отношения /брак, родство и осиновяване/ са отношения м/у съпруга и съпругата, родителите и децата, както и м/у др. роднини по права и по съребрена линия; осиновителите и осиновените, както и м/у роднините по осиновяване.
Семейните отношения се уреждат от правото и се превръщат в семейниправоотношения. Правното нормиране обаче не е в състояние да обхване семейните отношения в пълния им обем / биологичните отношения и емоционалните отношения/.
В основата на сем.правоотношения е бракът – това е централното ядро от семейните права и задължения, в следствие на които възниква и се развива по нататъшната система от семейни врьзки.
При отношенията между родителии деца се получават семейни правоотношения с по-широк персонален състав.наличието на две или повече деца създава семейно-правни връзки между тях-това са отношенията между братя и сестри,вследствие на което се доразвиват семейно правните отношения във вертикален и хоризонтален състав. Създават се правоотношения м/у по далечни възходящи и низходящи – дядо, баба, внуци, както и отношения от по далечно разклонение – чичо, леля, вуйчо, племеници и т.н.
Семейноправни връзки възникват и при осиновяването, то създава по юридически път права и задължения на родителите и децата, от които се развива следващата система от сем. връзки.
Юридическите факти въз основа на които възникват сем. правоотношения са бракът, родството и осиновяването. Лицата свързани по между си с тези юридически факти образуват семейството, което стои в основата на тези правоотношения.