1. Свидетелят е трето, чуждо на правния спор лице, което се призовава по едно гражданско дело, за да даде на съда информация за възприятията си относно правно и доказателствено релевантни факти.
а) Качеството свидетел е несъвместимо с качествата: съдия поделото, страна или повереник на страна по делото (чл. 135, ал.2);
б) Всяко друго лице може да бъде свидетел, даже недееспособно или заинтересовано (чл. 136);
в) Всеки, който е призован като свидетел, е длъжен да се яви по делото (може да бъде доведен и принудително); да обещае, че ще говори истината (чл. 138); да даде истински показания. За неверни показания свидетелят носи наказателна отговорност (съдът го уведомява за това).
г) Лицата, посочени в чл. 135, могат да откажат да свидетелстват. Това са:
– роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
– лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени ио-горе, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване;
– лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна. Може да откаже и повереникът за факти, които страната му е доверила
(чл. 18 ал.2 от Закона за адвокатурата).
д) Свидетелските показания са устни ДС. Събират се в съдебно заседание. Те имат значение само по делото, по което са били дадени (чл. 139 ал.1);
2. Ограничения за допустимост на СП
Със СП могат по правило да се доказват всякакви факти, освен посочените в чл. 133, ал.1, б. „а-е“:
а) Правни сделки, за действителността на които се изисква писмен акт. Тази забрана важи не само за сделки, но и за всички други правни актове, за които се изисква писмена форма за действителност. Ако такъв документ е бил съставен валидно, но е изгубен или унищожен не по вина на страната, СП се допускат (чл. 134 ал.1).
б) = е)
в) – 2 хипотези:
– обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт (напр. раждане, смърт); тези документи се издават от трети лица, длъжностни.
– договори на стойност над 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини но права линия, по съребрена до IV степен и по сватовство до II степен. Забраната се отнася за договор между страните или между страната и трето лице (когато тя е имала възможност да се снабди с документ). Със СП могат да се доказват договори между трети лица или между противната страна и трето лице.
г) – погасяване на установени с писмен акт парични задължения.
д) – писмени съглашения, в които страната, искаща свидетел, е участвала, както и тяхното изменяване или отменяваме.
б), е) – да се опровергава съдържанието на официален документ (б) или частен документ, изходящ от страната, която иска да опровергае съдържанието му (е).
И двете разпоредби имат предвид подписан от страната, и то нарочен документ (създаден с доказателствена цел – напр. разписка). Идеята е, че в такъв случай при симулация страната е могла да се подсигури с обратно писмо (контр-летр).
Не всяко оспорване на изявлението, материализирано в документа, е опровергаване на неговото съдържание но смисъла на чл.133,б,е. Не е налице такова опровергаване, когато се оспорва:
а) валидността на волеизявлението, материализирано в документа (напр. унищожаемо поради грешка) или валидността на самия документ (напр. нищожен нотариален акт по чл.472);
б) истинността на документа – когато се твърди, че е неавтентичен или неверен (чл. 155 – изрично при оспорване допуска СП).
!!! – Опровергаване на съдържанието на документа е налице, когато се твърди, че материализираното в него изявление е симулативно (не отговаря на действителната воля на лицето, което го е направило). В такива случаи авторът на изявлението би могъл да се снабди с обратно писмо (контр-летр), доказващо симулацията. Затова законът му забранява да опровергава съдържанието на документа със СП – това е гаранция срещу обезсилване на валидни изявления под предлог, че са симулативни.
3. Според чл. 133 ал.2 забраните по чл. 133 в-е отпадат при изрично съгласие на двете страни (изразено пред съда). За фактите по 133а,б дори при съгласие не се допускат СП.
4. Чл. 134 ал.2 допуска едно изключение:
Страната, доказваща симулацията, може да използва СП, ако направи вероятно твърдението си за симулативност чрез писмен документ, изходящ от противната страна (материализиращ нейно изявление) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна – това е т.нар. начало на писмено доказателство. Тогава, за да се постигне пълно доказване, се допускат СП.
Това ограничение (изискването за начало на писмено доказателство) не се отнася до трети лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях (чл. 134 ал.2 изр.посл.). Изключението следва от практическата невъзможност тези лица да се снабдят с контр-летр или с начало на доказателство. Сделката е насочена срещу третите лица, когато намалява имуществото на страната по сделката. Тя е насочена срещу наследниците, когато накърнява тяхната запазена част от наследството.