Самостоятелни и несамостоятелни – самостоятелни са правните норми, чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми, т.е. прилагат се без да е необходимо препращане. Несамостоятелните гражданско правни норми са тези които могат да намерят приложение само във връзка с др. пр.норми, т.е. те препращат към други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се разделят на няколко групи:
1. Правни норми с отменително действие, които пораждат правни последици само във връзка с правните норми които отменят;
2. Препращащи правни норми, когато една правна норма разпростира действието си върху случаи, които не са предвидени в неиния хипотезис. Препращащите правни норми от своя страна биват преки и съответни /специфичните особености на отделния случай/;
3. Несамостоятелни са и правните норми , които определят прадмета на правната уредба в нормативния акт, целите и задачите на последния, основните принципи възприети в него или легални определения на правни понятия;
4. Тълкувателните правни норми.