В Торино бяха представени революционните резултати от работата на 11 фирми и 5 изследователски центъра от трите местни университета.
Благодарение на проекта, озаглавен Nanomat, бяха измислени тъкани, които се почистват сами, коли с невидими слънчеви панели, фолио, което запазва горските плодове свежи в рамките на седмици, както и системи, които откриват щети върху паметниците на изкуството, още преди да са станали видими.
Научен екип на Университета в Торино, ръководен от Адриано Дзекина, създаде заедно с Buzzi Unicem цимент, който не посивява върху сградите. Съвместно с Асоциацията за текстил и здраве от град Биела пък екип на университета измисли „вълшебни“ тъкани.
„Върху памука, вълната или коприната се налага слой от титанов диоксид с нанометрични измерения, т.е. от порядъка на милиардни частици от метъра. Този материал не е токсичен, не е скъп и елиминира петната с помощта на слънчевата светлина, тъй като разрушава молекулите им и ги кара да изчезват“, разказва Дзекина пред вестник „Стампа“.
Според него не става въпрос за оптична измама. „Мръсотията се разрушава наистина и се трансформира във въглероден диоксид и вода“. Резултатът е по-добър, отколкото този при прането с пералня и за него не са необходими вода, сапун и ток. Изобретението функционира с всякакъв вид петна, с изключение на тези от ръжда.
За пускането в търговската мрежа на новия вид тъкан ще бъдат необходими две години, „тъй като искаме постигането на изключително меки тъкани и нанометрични слоеве върху влакната дори с години на употреба“, казва Салваторе Колуча, координатор на проекта Nanomat. Според него това е само един от хилядите случаи на приложение на нанотехнологиите.
Учени от Университета на Източен Пиемонт пък представиха изобретение, направено съвместно с Изследователския център на Фиат, за наноструктурни материали, които трансформират слънчевата енергия в електричество при поставянето им върху предното и страничните стъкла, както и върху покрива на колата.
Ако изобретението проработи, то може да бъде приложено и при стъклата на жилищата.
Джовани Камино от Политехническия университет на Торино заедно с Parco Tecnogranda от град Кунео е автор на друг революционен проект, свързан с изобретяването на опаковъчно фолио, което запазва за седмици увитите в него плодове и зеленчуци.
„Тези материали, които се продават в момента, позволяват преминаването на кислорода. Нашият материал също е прозрачен и гъвкав, но създава много по-ефикасна бариера“, твърди Камино.
Фирмата Adamantio пък е автор на изобретение, благодарение на което могат да бъдат откривани щетите върху пергамента, още преди да бъдат видими.
Терминът „нанотехнология“ бива измислен през 1976 от американския изследовател Ерик Дрекслър, който дефинира новата наука по следния начин: „Това е технология на молекулярно ниво, която ще ни позволи да поставим всеки атом там, където си поискаме. Тази способност я наричаме нанотехнология, защото функционира в скалата на нанометъра, или 1 милиардна от метъра.“
Днес чрез нанотехнологиите намират комбинирано приложение химията, физиката и генното инженерство. /ProntoSofia