Ръководителя притежава формална власт, благодарение на която извършва своята работа. Ръководителите са такива благодарение на служебното си положение. Те се назначават и статута на длъжността им дава възможност да изпълняват ръководни функции. Ако се избират въз основа на техните професионални и лични качества твърде е възможно да се развият и като литери. Лидерите за разлика от назначените ръководители се издигат от другите хора в организацията благодарение на личните си качества и възможности. Хората ги търсят, следват ги. Този род власт не може да бъде наложена с административни актове и закони.
Лидер е този ръководител, който умее да накара сътрудниците си да го следват с желание и вътрешна убеденост, а не със заповеди. Лидерът е този, който вдъхновява хората да гледат напред, да бъдат инициативни.
Лидерството е умение да се влияе на другите, да се въздейства върху тях така, че те да се стремят доброволно и с удоволствие да достигнат груповите цели.
Не всеки ръководител е лидер и не всеки лидер е ръководител. Идеалния вариант за управление е тези две личности да се слеят в едно.
Лидерите се характеризират със следните отличителни черти:
имат лично обаяние и привлекателност – умеят да привличат членовете на колектива към своето виждане и насоки, концентрират се интензивно върху постигането на набелязаните цели;
целенасоченост, съчетана с умение да се контактува с другите и да ги обвързва със своите цели;
сигурни са във възможностите си, имат реална оценка за себе си;
ориентирани са към успеха.
Мениджъра пита как и кога, лидера какво и защо. Мениджъра упражнява властта, а лидера е такъв благодарение на личното си обаяние. В основата и на ръководството и лидерството са властта и влиянието. Властта е понятие предизвикващо отрицание. Властта е способността да се влияе посредством контрол. Властта може да приема различни форми:
законова власт – тя се дава на ръководителя от организацията заради положението му в йерархията;
власт на принудата – основава се на възможността ръководителя да прилага спрямо други наказания за неизпълнение на неговите разпореждания (влияние чрез страх);
власт на наградите – основава се на възможността ръководителя да контролира и да дава награди на дръгите за изпълнение на разпорежданията (влияние на положителната подкрепа);
експертна власт – тя произтича от познанията, уменията и способностите, доказани от индивида (влияние чрез разумна вяра);
еталонна (референтна, представителна) власт – основава се на характерни качества или черти, които вдъхновяват или привличат последователи.
Първите три власти се дават от организацията на ръководителя и се основават на контрол върху важни организационни ресурси, а последните две се основават на лични качества, умения и способности на самия индивид.
Основните фактори, които влияят върху ефективността на лидерството са:
подготовка, опит и личностни черти на лидера;
точност на възприятията на лидера;
разбиране същността на задачите;
очаквания и стил на висшестоящите;
очаквания на равнопоставените колеги;
подготовка, зрялост и личностни черти на последователите.