Известни са четирима римски императори от II век – Траян (98-117), Адриан (117-138), Антоний Пий (138-161) и Марк Аврелий (161-180). За Римската империя това е век на нови завоевания и разширяване на нейните граници, на подем на изкуствата и културата и наред с това – на нарастващи вътрешни н външни противоречия, на загниване на робовладелския строй. Италия като метрополия на Римската империя губи своето значение н за сметка на нея започва икономическото и културно издигане на римските провинции. Многобройните въстания на покорените народи, макар и потушавани жестоко от римските императори, сочат близкото разпадане на робовладелския строй. Трудът на робите, които не са заинтересувани от повишаването на неговата производителност, не е вече доходен и се заменя с труда на крепостните колоните. Тази обществено-политическа обстановка намира отражение в изкуството и в културата.