Рентабилност на данъка

Рентабилност на данъка – той се проявява при определени условия и в определени граници. За да бъде един данък продуктивен трябва да са на лице няколко условия:

– Всеобщност на данъка – означава, че той трябва да обхваща всички граждани, които притежават способности за плащане и да бъде установен върху всички облагаеми обекти на всеки гражданин без или с малки освобождения и облекчения.

– Плурализъм на данъка е свързан с ибстоятелството, че рентабилността на фискална удръжка е по-голяма тогава, когато използваните данъци са повече.

– Автоматичността на данъка е свързана с обстоятелството, че на всяко увеличаване на данъчния размер, отговаря еквивалентно нарастване на неговия продукт – постъпленията от данъка.

– Стабилността и еластичността на данъка е важна предпоставка за засилване фискалното значение на използваните данъчни норми.

Проблемът за реализирането на социално равенство в процеса на данъчното облагане има два аспекта:

1/ Равенство пред данъка – всички граждани трябва да бъдат поставени в еднакво положение по отношение на данъка. Важно значение тук има съблюдаването на универсалността и пропорционалността на данъка. Универсалността намира израз в необходимостта данъка да се понася от всички граждани, което изисква изключването на каквито и да е привилегии. Пропорционалността, от своя страна, изисква данъчния размер да остава постоянен дори и когато дохода нараства.

2/ Равенство чрез данъка – тази цел може да бъде постигната само чрез прогресивността и селективността на данъка. Прогресивността означава, че данъчният размер се променя с изменението на облагаемата маса като с това се смята, че се постига по-голяма продуктивност и справедливост в облагането. Селективността е свързана със съобразяването на данъка с произхода на дохода, характера на потреблението, формата на производствените единици и други.

Отношение към социалната значимост имат и формите на борбата срещу данъчната измама. Тук може да се разграничат:

– Превантивните мерки, които се изразяват в своевременното ликвидиране на непълнотите и празнотите в данъчните закони и премахване на несправедливите облекчения, съкращения, отстъпки, освобождавания от данъци.

– Административните мерки, които включват проверките, определянето на данъка на място, уточняването на генералните разходи, въвеждането на санкции.