Границата между XIII и XIV век за народите от Европа е граница между два свята, две епохи – сравнително мрачното Средновековие и една друга, изпълнена със светлина, през която изкуството и науката достигат непознат дотогава разцвет, В обществения живот на стъпват промени, най-ярко изразени в Италия. Докато до края на XIII и началото на XIV век в архитектурата на Западна Европа – Франция, Германия, Англия все още владее готиката, а визентмското изкуство е в ПалеологовияРенесанс, след което наново настъпва упадък, в Италия се създават условия, които откриват нова ера в изкуството и го извеждат от мистичния полумрак на романските н готическите катедрали. Италия е люлка на Ренесанса.
На край на Средновековието в Италия Джото създава своите стенописи из живота на Христос и Мария, в конто вече е заложено зърното на ново виждане и отразяване на действителността и на човешките преживявания.
Италианските градове забогатяват от разширената търговия и от кръстоносните походи. Издигат се буржоазните гпадове-републики, които стават средища на зараждаща се нова култура. Градовете са освободени от феодалния гнет и са отправили поглед напред към нови хоризонти, отвъд стените нафеодалните замъци. Властта на князете и феодалите отслабва, а в Италия тя въобще не е и била така силна, както в Германия и Франция. От друга страна, влиянието на античното изкуство в Италия идва по-непосредствено и е по-силно, отколкото в другите европейски страни, византийските майстори са оставили тук прекрасни мозайки, а многобройните разкрити останки от римското и древногръцкото изкуство въздействуват със своите високохудожествени качества. Това обаче не означава, че новото изкуство тръгва по иътп на сляпо подражание и копиране на античното. То се вдъхновява и поучава от него, за да отхвърли тежкото наметало на средните векове. Енгелс дава много точна характеристика на Ренесанса: «В спасените при гибелта на Византия ръкописи, в изкопаните от развалините на Рим антични статуи пред учудения Запад застана нов свят – гръцката древност; пред нейния образ изчезнаха призраците на Средновековието; в Италия изкуството достигна нечуван разцвет; то стана точен отблясък на класичсската древност. Никога след това то не достигна такава висота. В Италия, Франция,Германия възниква новата и първата съвременна литература. Англия и Испания преживяха скоро след това всяка своята литературна епоха. Рамките на стария «орбис терарум» бяха разбити. Сега собствено беше открита земята п биха положени основите на послешната световна търговия и на прехода от занаятчийството към мануфактурата, която на свой ред е изходна точка на съвременната промишленост. Духовната диктатура на църквата беше. сломена: германските народи в своето болшинство приеха протестантството, докато у романските народи се закрепваше все повече и повече дошлото от арабите, подхранвано от новооткритата гръцка философия жизнерадостно свободомислие, което подготвяше материализма през XVIII век.
Това беше най-големият прогресивен преврат, който човечеството беше преживяло дотогава; епоха, която имаше нужда от титани и която роди титани по сила на мисълта, по страстност н характер, по многостранност и ученост.
Флоренция е градът, в който разцъфват културата и изкуството на Ренесанса. Там феодалната аристокрация отстъпва властта на засилващата се буржоазия. Това става и в други италиански градове-републики, в които също влиянието на феодалната аристокрация е намалено — Милано, Рим и др., в които намират условия и място за изява на своето изкуство едни от най-големите представители на архитектурата, живописта н скулптурата. В идеологичната борба, която води младата замогнала се материално буржоазия против класата на феодалната аристокрация и религиозната философия на Средновековието, се включват и по-широки слоеве от народа. Интересът към философията на античния свят е повишен. В своята «Божествена комедия» – най-великото творение на италианската литература – Данте взема за водач Вергилий. Той познава н философията на Платон, Аристотел, Сократ, Сенека и редица други философи и числители на древността.
Ренесансът и неговото изкуство не са само рожба на влиянието на античното изкуство, опознатчГчрез изровените статуи. Те са бунт против средновековната скованост на човешкия лик, против църковната схоластика и лъженаука, против ръководеното от църквата изкуство. Хората на Ренесанса са за свобода на мисълта, за изкуство, по-близко до живота, за по-го-лпма човешка красота – не само духовна, но и физическа, която средновековната религиозна философия отрича като грешна, като дело на тъмните сили на ада. Радостта от живота в цялата негова широта, която също е отречена и забранена от църквата, се търси с всички сили п тя навлиза в изкуството през тази епоха, както е било в изкуството на Древна Гърция. Тази радост, насладата от живота е отразена и в литературата. Безсмъртният Бокачо написва своя «Декамерош, който е без пощади а сатира против религиозната мистика, насаждана от духовенството. Науката, макар и все още в пелени, започва да води борба с църковната лъженаука и с църквата, която остава още силна заповедница. Но успехът и бъдещето принадлежат на новото,
Изкуството на Средновековието отстъпва място на новото изкуство на Ренесанса, което обрша поглед към живата действителност, към живота. В това време, е открита съвременната перспектива. Тя се поема от художниците н те я използуват в своето творчество в пейзажа, в интериора, в изображението на човешкото тяло. Средновековната обратна перспектива не ш задоволява вече. Върху перспективата работят редица художници Паоло Учело, Лео-нардо и др. Те я поставят на научна основа и така я обясняват и прилагат.Това откритие дава силен тласък на пейзажната живопис, която включва в своята тематика красотата на живата природа. Големият архитект на Ренесанса Леон Батиста Алберти публикува трактата «Две книги за живописта», в който излага същността на новата перспектива.
Но не само пейзажът е придобивка за изкуството на Ренесанса. Човскът с неговите жизнени прояви става главен обект на изкуството. Той и през Средновековието изобразяван непрекъснато, но пречупен през призмата на религиозната мистика и учението за греховността на човешката плът. Портретът, който в романската и в готичеката скулптура се среща рядко, през | Ренесанса става един от основните жанрове на изкуството. Човекът е израсъл духовно, той . повишено самочувствие, което не може да бъде принизено от религиозните явления. Религията му е вече друга. Той даже се съмнява-в съществуването на .християнския бог. Такава волност човекът на Средновековието не можеше да си позволи.
В изкуството навлиза новата реалистична форма. Великите италиански майстори Джото, Мазачо, Леонардо да Винчи и Рафаело в живописта и Донатело, Брунелеско, Гибсрти, Микеланджело и др., в скулптурата отбелязват едни от най-големите постижения в изкуството. Макар религиозната тематика да е запазена, реализмът на ренесансовото изкуство е безспорен, защото религиозният сюжет е пресъздаден чрез наблюдение на действителността.
Мадоните на Ренесанса са италиански жени, а не идеални образи като в готическата скулптура и византийската живопис. Джото (1277-1337) трасира пътя на новото в изкуството. То вече разцъфтява. Той поставя задачите, който неговите последователи разрешават през епохата на Ренесанса.
В развитието на изкуството на Ренесанса може да се разграничат няколко периода: първият период, който в същност предхожда Ренесанса и обхваща втората половина на XIII и XIV век, е Проторенесансът (Дуеченто и Треченто); вторият период (Кватро-ченто) обхваща XV век; третият започва открая на Кватроченто и свършва към края на XVI век. Завършъкът на Ренесанса от различните изследователи се приема различно.