Действието на правните норми и тяхното прилагане е безмислено без субекти на правото. В правната действителност гр.правоотношения възникват м/у конкретни лица. Правните норми са адресирани до лица, които могат да ги възприемат и да съобразят поведението си с тях. Субективните права и правните задължения трябва да имат носители. Понятието субект на правото е правно нормативно, защото се определя по съдържание видове и предпоставки, за възникване на обективното право. Всеки правен отрасъл определя правните субекти в него и правното им положение. Нормите на ГПр признават три вида правни субекти-ФЛ, ЮЛ и държавата. Като човешките същества, като субекти на гражданското право се наричат ФЛ. Общото за всеки правен субект е че обективното право му признава способността да бъде носител на права и задължения. Правното положение на ФЛ се нарича правен статус, съдържащ елементите: правоспособност, дееспособност и гражданско състояние.
Способността на правния субект да бъде носител на права и задължения се нарича правоспособност /правосубектност/. Правоспособността се определя като абстрактна възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа на обективното право, а не като конкретно съдържание на субективни права или правни задължения. Правоспособността е основна категория на правото , която се определя по съдържание по закона. Чл.1 от ЗЛС съдържа неините основни белези: всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Под всяко лице се разбира, което и да е живо човешко същество без оглед на това дали е пълноценно физически и умствено или има недостатъци. Чл.1 от ЗЛС определя началото на правоспособността от момента на раждането. Раждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено когато плодът се отдели от тялото на майката без да е необходимо да се отреже и пъпната връв. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т.е. детето да е поело въздух. За възникването на правоспособността няма значение, колко трае животът на живороденият плод. В ЗЛС не се поставя изискване живороденото лице да е жизнеспособно, но това се изисква за наследствената правоспособност в чл. 2 от ЗН. Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект, но в чл.2 от ЗН е установена праванат фикция, че заченатият се счита за роден когато се отнася до придобиване от него на наследствени права.
Краят на правоспособността настъпва със смърта на ФЛ.
Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. Всички промени засягащи вида и съдържанието на субективните права и задължения регламентирани от гр. закони се отразяват и върху съдържанието на правоспособността. Провоспособността трябва да се отличава от притежанието на конкретни субективни права, тъй като то е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспоспобността на ФЛ, а не и притежаваните от тях субективни права.
Гражданската правоспособност на ФЛ не може да бъде напълно отнемана. Тя също така не може да бъде ограничавана въз основа на волеизявления на частноправни субекти вкл. и на такива на самия носител, защото е уредена с повелителни правни норми. По изключение наказателното и гражданското право допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на ФЛ. Такива възможности са уредени в две групи случаи. В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Такива мерки могат да се прилагат само когато са предвидени като вид наказание в съответните състави на НК. Ограниченията на гражданската правоспособност по правило действат временно и само в редки изключения ако законът допска това до края на живота на лицето. Втората група случаи са установени в СК, като в правната литература е дискусионно какво ограничение се установява в чл.73 ал.3 /Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. / Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му./.
Със специални норми могат да се установяват ограничения относно правоспособността на лица, които не са български граждани или специален ред за извършване на определени правни действия.
Търговската правоспособност се придобива след вписване на ФЛ в Търговския регистър. Трудовата правоспособност изисква и за двата субекта /работодател и работник или служител/ да са правоспособни и дееспособни.
Правоспособността трябвада се отличава и от дееспособността на ФЛ. Последната представлява социално правно качество въз основа на което ФЛ със свои лични правни действия пораждат правни последици. Докато правоспособността съпътства ФЛ в течение на целия му живот дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия с навършване на гражданското пълнолетие.