Основните теми, които бяха засегнати по-време на брифинга, са:
1. Годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права през 2009 г. за България.
2. Предстоящи събития, свързани с работа на министерството.
3. Посещение в България на министъра на външните работи на Република Турция.
Весела Чернева:
Добър ден, колеги. Добре дошли на нашия редовен брифинг.
В началото, няколко думи за годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права през 2009 г. Знаете, че този доклад излезе в края на миналата седмица. МВнР се запозна с доклада и нашата оценка е, че като цяло, докладът е изготвен в добронамерен тон и отчита мерките, предприети от новото българско правителство, насочени към борба с корупцията и организираната престъпност. В него специално място е отделено на успешната операция на МВР, станала известна като „Наглите”, както и на повдигнатите обвинения срещу четирима бивши министри. В доклада се отбелязва приетия от правителството план, съдържащ 57 конкретни мерки за изпълнение на препоръките на Европейския съюз за борба с корупцията и престъпността, които са приоритет за правителството Отбелязва се и напредък в редица други области като борбата с трафика на хора, ускоряване на процеса на деинституционализация на децата от специализираните домове, създаване на съвместни разследващи екипи между МВР, следствие и прокуратура. Същевременно в доклада са посочени и някои проблеми в областта на правата на човека – домашното насилие, положението на уязвими социални групи, например на лица, принадлежащи към ромската общност, хората с увреждания и други. Тези проблеми са добре известни на новото българското правителство и то полага видими усилия за тяхното разрешаване, което ще изисква дългосрочни усилия.
В заключение, бих желала да подчертая, че в рамките на своите компетенции Министерство на външните работи е решено да допринася за стриктното изпълнение на международните ангажименти, поети от България като страна по основните инструменти в областта на правата на човека.
Сега ще ви представя няколко предстоящи събития:
Сигурно вече знаете, днес от 14:00 ч. министър Николай Младенов ще изнесе лекция пред студенти и преподаватели в УНСС. Темата е „За кого ще има значение „Европа през 2020-та?” Събитието е отворено за медийно отразяване, така че заповядайте.
Днес и утре заместник-министърът на външните работи Марин Райков провежда политически консултации в МВнР на Виетнам. На 18 и 19 март консултациите ще се състоят между външните министерства на България и Филипините в Манила. В българската делегация е включен и заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Тъй като Виетнам е бързо развиваща се в икономическо отношение държава, ние се стремим да активизираме своите икономически връзки с нея, както и с държавите от АСЕАН, в търсене на нови пазари за българското производство.
Междувременно вчера заместник-министър Константин Димитров участва в политически консултации в Полша. Те бяха основно по стратегията „Европа 2020”. Новите страни-членки на Европейския съюз ще обединят усилията си за включване на кохезионната политика за преодоляване на изоставането на по-слаби страни и региони спрямо по-силните страни и региони в Европейския съюз, така че тази кохезионна политика да залегне в стратегията „Европа 2020” основно чрез изграждането на инфраструктура, ж.п. линии и интернет до всяко населено място в нашите страни. Отново да напомня, че на 23 март в Брюксел, на Срещата на високо равнище на президентите и министър-председателите от ЕС, ще бъдат обсъдени основните насоки на стратегията „Европа 2020”. Нейните конкретни измерения за съответните страни от ЕС ще бъдат обсъдени на Срещата през месец юни.
Тук преминавам към още едно предстоящо събитие. В понеделник министър Младенов ще отпътува за Катар и Кувейт като част от делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. Информация за съдържанието на посещението и за състава на делегацията ще получите от Пресцентъра на Министерски съвет.
Също в началото на следващата седмица ще заседават Съветът за външни отношения и Съветът за общи въпроси на Европейския съюз в Брюксел, на които ще участва заместник-министърът на външните работи Константин Димитров. Една от точките, както вече споменах, ще бъде европейската стратегия „Европа 2020”. Основавайки се на рамката, зададена от министър-председателя, външният министър Младенов инициира миналата седмица конкретна дискусия в рамките на българското правителство по трите приоритета на Стратегията и нейните пет цели. Утре на Министерски съвет ще бъде внесен доклад от него, който да бъде обсъден от министрите.
Две думи за Съвета по външни отношения, който отново ще бъде в понеделник. Темите там ще бъдат отношенията с Украйна, Молдова, Беларус и Афганистан, а също и ситуацията в Хаити и Чили. Тъй като стана дума за Украйна, там, както знаете, беше избрано ново правителство. Във връзка с това, министър Младенов изпрати поздравителна телеграма до своя украински колега Константин Гришченко
И сега – към основната тема на нашия брифинг, за която ви информирахме предварително – предстоящото посещение в България на министъра на външните работи на Република Турция Ахмет Давутоглу. На първо място трябва да кажем, че тя има аз цел да конкретизира прилагането на постигнатите договорености между министър-председателите на двете страни по време на посещението на българската правителствена делегация през януари. Ще бъдат разгледани въпроси от двустранните отношения. Държа да подчертая, че до технически детайли в тези разговори няма да се стига. Те ще бъдат политически разговори. Знаете, че има смесена българо-турска комисия, която се надяваме да заседава отново в скоро време и да разгледа специфичните открити въпроси. Пак повтарям – те са по-скоро от техническо естество, нямаме открити политически въпроси с Република Турция.В рамките на разговорите разбира се, ще стане дума и за регионални въпроси, включително и за Набуко.
Няколко думи за това как ще протече самото посещение: министър Давутоглу ще пристигне в София на 18 март /четвъртък/ в 14:00 ч. В 14:30, в МВнР, ще се състоят разговори на четири очи между министър Младенов и министър Давутоглу, последвани от пленарни разговори. В 16:00 ч., ще се състои съвместна пресконференция на двамата министри, на която сте поканени. След пресконференцията министър Давутоглу ще бъде приет от президента Георги Първанов. На 19 март турският външен министър ще бъде приет от министър – председателя господин Бойко Борисов от 10:30 ч. , след което в киносалона на МВнР министър Давутоглу ще изнесе лекция, организирана от Дипломатическия институт. През същия ден, от 15:00 ч. министър Давутоглу ще бъде приет от председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. След тази среща, министрите Младенов и Давутоглу ще посетят архитектурния паметник „Джумая джамия” в Пловдив. Напомням, че при последното си посещение в Анкара министър-председателят Борисов и неговият турски колега г-н Ердоган се договориха да предложат съвместно джамията „Джумая” в Пловдив и желязната църква „Св. Стефан” да бъдат вписани в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. След посещението в Пловдив г-н Давутоглу ще отпътува за Турция.
Очаквам вашите въпроси. Заповядайте.
Никола Лалов, Медиапул: Искам да ви попитам, има ли външно министерство позиция във връзка с инициативата на президента Георги Първанов да изработи българската позиция по „Европа 2020”? Евентуално правителството и външно министерство, разбрахме, че министър Младенов е взел инициативата. Приема ли тези негови действия като един вид изземване на дебата от изпълнителната власт? И втори въпрос: какво се предприема със сградите на някои посолства във Вашингтон, Лондон, Хага, за които преди време излезе информация, че са в тежко състояние и по проблемните българските имоти в чужбина. Дали се обмисля някаква цялостна стратегия с разпореждането им.
Весела Чернева: Благодаря. По първия въпрос: ние смятаме, че стратегията „Европа 2020” трябва да бъде плод и резултат на много широк обществен дебат, а не само в изпълнителната власт, но също така, чрез медиите, в неправителствения сектор, а така също и в него да участват и останалите институции по Конституция – президентът и Народното събрание. „Европа 2020” е стратегия, която трябва да направи Европа по-зелена и по-конкурентноспособна. Това е достатъчно голяма задача, така че по нея да има място за всички български институции и въобще за цялото общество. Нещо повече: не е възможно такава стратегия да има резултат, ако тя наистина не бъде плод на възможно най-широко обсъждане. Същевременно трябва да подчертаем, че дебатите в Европейския съюз по „Европа 2020” в момента текат на ниво изпълнителна власт. Както споменах, става дума за обсъждания в различните формати на Съвета и българското правителство ще трябва през юни месец да представи детайлна стратегия, за това как „Европа 2020” да бъде преведена в българския контекст. Що се отнася до въпроса с имотите, това, което можем да кажем е, да, наистина има такъв стратегически преглед и една част от него е приключила и то единствено тази, която се отнася до имотите. Ние вярваме, че този стратегически преглед трябва да обхваща политиките, включително необходимостта, броя, състава на българските мисии в чужбина и тяхното имотно обезпечаване. Така че, докато този цялостен преглед не е приключил, което се надяваме да стане до края на април, наистина няма да можем да отговорим адекватно на това, до каква степен имотната база в момента е ефективна и предоставя необходимия инструментариум за българската политика в чужбина.
Михаил Григоров, вестник „Българския армия”: Госпожо Чернева, защо усещаме, че това посещение на турския външен министър се подготвя и се очаква. с много по-голямо внимание? Какви ще бъдат основните акценти, защо е толкова важно това посещение? И при това е по-дълго, не е само един ден, а е два дни. Благодаря.
Весела Чернева: Първо искам да спомена, че тук сред нас е директорът на дирекция „Европа І” госпожа Снежана Найденова. Тя е основния човек, който участва в подготовката на това посещение. Ние придаваме на това посещение голяма важност, защото това е първото посещение в България.на турски външен министър от много време насам. Второ, защото, както знаете, ролята на Турция, не само в нашите двустранни отношения, но в регионален и в глобален план, през последните години, стана много по-активна. Тук визирам не само Балканския регион, също Близкия изток, трансатлантическите отношения, отношенията с Русия, включително и мястото на Европейския съюз в глобален план зависи и от сътрудничеството с Турция по много въпроси. Така че, за нас това посещение е един повод ние да обсъдим стратегическите цели на българското правителство в една по-широка рамка с един партньор, който е от извънредно голямо значение. Доколкото Турция е автор на няколко стратегически инициативи, министър Давутоглу е интелектуалния инициатор на промяната в турската външна политика. Ние наистина с голям интерес ще изслушаме неговите разяснения, както по въпросните инициативи на турското правителство, така и въобще неговия възглед за това, как България може да участва по един по-широк регионален диалог.
Владимир Кузмин, Российская газета: Въпросът ми е следния: наближава летният сезон и дали се предвиждат някакви разговори по визите за руските туристи в контекста на облекчаване на режима. Благодаря.
Весела Чернева: Вие визирате общо за руските туристи или имате нещо конкретно предвид?
Владимир Кузмин, Россиская газета: Да, общо.
Весела Чернева: Както знаете, един от приоритетите на българската външна политика и на българското правителство е членството на България в Шенген. Това предопределя и нашите отношения по консулски и визови въпроси със страните извън Шенгенското пространство. Що се отнася до визите с Русия, нашият стремеж е ние максимално да облекчаваме условията за пребиваване на руските туристи в България, но както казах, визовите въпроси трябва да бъдат разглеждани в рамките на нашата кандидатура за Шенген.
Галина Белева, вестник „Класа”: Кога ще имаме нови посланици в Анкара и Вашингтон?
Весела Чернева: В момента тече съгласувателна процедура за Скопие, Париж и Вашингтон и щом тя приключи незабавно ще бъдете уведомени за това.
Геновева Червенакова, „Всеки ден”: Миналата седмица анонсирахте Договор за добросъседство, който нашата страна е изпратила на Македония. Кой го е занесъл, кога го е занесъл и ако го е занесъл наистина през 2008 година, защо избрахте да представите тази новина на първия си брифинг? Вторият ми въпрос е: след брифинга информацията, която беше публикувана на сайта на министерството, посочваше, че сте ни информирали за обиколка на Западните Балкани на министър Младенов, може аз да съм пропуснала, но мисля, че споменахте само за подготвено посещение в Македония, къде другаде ще ходи министър Младенов? Благодаря ви.
Весела Чернева: Много благодаря за тези два уточняващи въпроса. Нека припомня на колегите, които, може би, не бяха тук на миналия брифинг, че въпросът за Договора за добросъседство с Македония беше поставен от ваш колега и не беше част от моето експозе. Ние не сме имали за цел специално да повдигнем въпроса за този договор, тъй като този договор, както и вие споменахте, е бил връчен на македонската страна още през 2008 година. След това няколкократно е бил обсъждан на работно равнище с нашите колеги от министерството на външните работи на Македония. В този процес няма нищо ново, аз просто отговорих на въпроса на ваш колега. Що се отнася до планираната Балканска обиколка на министър Младенов, аз акцентирах тогава на това, че ние правим преглед на нашата политика по отношение на Западните Балкани. В зависимост от това как решим да преформулираме една по-активна българска политика на Западните Балкани, ще бъде планирано и такова посещение, детайлите, на което, ви уверявам, ще получите своевременно. Така или иначе, когато говорим за Западните Балкани, говорим за всички страни от Албания до Хърватия.
Никола Миладинов, Българско национално радио: Само да попитам, казахте, че по време на посещението на Давутоглу няма да се влиза в технически детайли. Какво означава това? Имаме двустранни претенции, едната е – имотни претенции от българска страна, както и претенции за неизплатени пенсии от турска страна. Ще бъде ли обсъдена тази тема и ще излезе ли нещо публично от тези разговори, в смисъл, че двустранните преговори на ниво работна комисия, се бавят от доста време, ще се даде ли тласък след тази среща на тези технически преговори на ниво комисия? Мерси.
Весела Чернева: Доколкото зависи от българската страна, ние наистина нямаме намерение да поставяме тези технически въпроси на дневен ред по време на разговорите между двамата министри. Това, на което се надяваме след тази среща е, процесът, който е обединен в четирите работни групи на смесената комисия, да получи тласък и да стигнем да следващ кръг на тези разговори. Може би само едно уточнение по турската тема, тъй като колеги се интересуваха за консулството ни в Бурса. Знаете, то беше временно затворено по технически причини. Това, което можем да съобщим към днешна дата е, че тези пречки са отстранени и консулството в Бурса ще заработи отново в близките дни.
Пламен Йотински, вестник „Труд”: Прощавайте, какво значи технически причини? Един месец просто не работи консулството, няма ли са вода, ток, телефон или какво?
Весела Чернева: Не бих искала да влизам в детайли, не става дума за един месец, става дума за по-малко време. Така или иначе, става въпрос за процес по техническото уточняване на това, какви ще бъдат дейностите на консулството и как се извършват. Този процес е приключил, така че, консулството отново ще отвори врати.
Георги Милков, вестник „24 часа”: Бихте ли ни казали как върви и докъде стигна проверката на посолството ни в Бразилия, където посланикът беше уличен в доста грубо нарушение на Виенската конвенция и други нарушения, несъответстващи на дипломатическата служба? И според вас, на какво се дължи забавянето на процедурата за изпращане на посланици във Вашингтон, Анкара и Скопие, а също така и в Париж, което е също ключово място? Дали напрежението в последните дни между институциите не е повлияло за това? Благодаря.
Весела Чернева: Извинявайте, само едно уточнение. Не съм сигурна, че това беше разбрано правилно. Става дума за съгласувателни процедури по Вашингтон, Париж и Скопие. Посолството в Бразилия е част от стратегическия преглед, за който стана дума по-рано, резултатите от който ще имаме, надяваме се, към края на месец април. Както казах, този преглед ще има няколко различни компонента, единият е политическия – каква политика, какво количество представителства и какъв персонал ни е необходим. Вторият компонент е именно персонала, броя на нашите дипломати и сътрудници, а третият компонент е сградния фонд. Така че, тези три въпроса се разглеждат в момента в един общ процес. Що се отнася до въпроса ви за посланическите назначения, аз не мога да кажа, че има забавяния, просто това е съгласувателна процедура, която си има своя канален ред.
Ако няма други въпроси, много ви благодаря и ще ви очакваме в четвъртък на съвместната пресконференция на българския и турския външни министри.