Реализация на инвестиционния процес – реализацията на инвестиционния процес, изразена чрез изграждането на портфейл от акции се възприема като основна операция и важен практически резултат от инвестиционният мениджмънт. По отношение на инвестиционният мениджмънт и портфейлното изграждане. Модерната инвестиционна теория предлага различни идеи, подходи и концепции.
Определен консенсус съществува по повод разграничаването между пасивен мениджмънт и активен мениджмънт. За пасивния е характерно: пасивния мениджър предприема действия само ако пазарът на ценни книжа е относително ефективен т.е когато пазарът е в равновесие при което всички активи и всички портфейли от активи би трябвало да бъдат разпределени по пазарна линия и ценни книжа.
Пасивният мениджър трябва да избере само подходящо съчетаване на съкровищни бонове и индексен фонд, който се явява заместител на пазарният портфейл
Активният мениджър вярва, че на пазара могат да бъдат открити неоценени ценни книжа. Този тип мениджъри не предприемат действия при положение, че пазара е ефективен.
Селекцията на инвестиционните носители може да бъде осъществена както в рамките на пазарния портфейл така и в рамките на един по-ограничен набор от активи. Инвестиционният мениджър трябва да направи предварителни предположения за очакваната възвращаемост, стандартно отклонение и ковариацията за всички разполагаеми активи. Решението относно ценните книжа, които трябва да се закупят преминават през т.нар. двустепенна процедура, при която инвестиционният мениджър решава да вземе под внимание инвестирането в определен брой обикновени акции и облигации за своя клиент. За този процес е характерно:
– начален етап – инвестиционният мениджър използва личната преценка при идентифицирането на групите от ценни книжа за всеки клас активи.
– групова селекция – инвестиционният мениджър определя подходящото комбиниране на групите в рамките на всеки клас активи.
– последният етап – разполагане на активите.
Във всеки един от тези етапи може да се използва активен или пасивен инвестиционен мениджмънт. Ако се действа от позициите на активен мениджмънт може да се осъществи инвестиране в отделните ценни книжа на базата на ресурси, разпределяни реципрочно по класове ценни книжа, чрез консенсус по отношение на очакваната възвращаемост за тези класове. Обратната ситуация е свързана с по различни предположения за класовете активи използвани за реално разпределяне на капиталите между тях.