Европейският съвет от пролетта на 2006 г. не скри факта, че шест години след началото на Лисабонския процес резултатите са смесени. Поради това той реши да се заеме с проблемите, свързани с продължаващата висока безработица в много страни от ЕС, и да пренасочи приоритетите на ЕС към постигането на растеж и създаване на работни места. За да направи икономиките си по-производителни и да укрепи социалното си единство, Европа трябва да продължи да концентрира усилията си главно в повишаване на икономическата ефективност, насърчаване на иновациите и подобряване уменията на хората.
Поради това, по инициатива на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, държавите-членки на ЕС решиха:
да инвестират повече в научноизследвателска дейност и иновации;
да определят на Европейската комисия по-мащабна координаторска роля, за да може да предостави необходимата подкрепа на държавите-членки, най-вече чрез разпространяването на „добрите практики“ в Европа;
да ускорят реформата във финансовите пазари и социалноосигурителните системи, както и либерализацията на телекомуникационния и енергийния сектор.