ІІ самостоятелна форма на развод по бълг. Законодателство – чл. 100 и 101 вр. Чл. 258 – 270 ГПК.
Изискванията за допустимост на развода по взаимно съгласие са 3 :
- чл. 100 изисква да е налице съгласие на съпрузите което трябва да отговаря на императивно посочените в закона правни принципи . / сериозно и непоколебимо взаимно съгласие… / ако съда не констатира тези факти , отхвърля иска.
- Спазване на мин. законов срок от 3 год . от сключването на брака , за да е допустимо съгласието за развод
- Наличие на споразумение м/у съпрузите , което следва да отговаря на изискванията на чл. 101 СК .
-ВС още в тълкувателно постановление № 10 / 71 г. даде тълкуване на бланкетното понятие – сериозно и непоколебимо взаимно съгласие… /
Съгласието е сериозно – когато съда констатира ,че то не е резултат на временно случайно хрумване на емоционален изблик или сриф, а израз на осъзнатата нежелателност на брака.
Непоколебимо – волята на страните за развод да е категорична, окончателна, премислена.
Взаимно – и двамата да са единодушни че желаят развод.
Към тези изисквания Матеева добавя още едно – съгласието на съпрузите трябва да изразено пред съда ЛИЧНО . Това изискване се извлича от чл. 259 А ГПК .
/ иск по 99 ал. 1 с пълномощно в което се възпроизвеждат клаузите на ал. 3 чл.99 ;
Налице е споразумение с пълномощното –нотариално заверени / , – Преодоляване на невъзможността единия съпруг да се яви лично.
Не може чрез изменение на иска да се мине от една форма към друга / от взаимно съгласие към развод по вина /
Ако споразумението е подписано при грешка , измама , – /пороците във волята в споразумението са без правно значение -правно иревалнтни и съд.решение не може да бъде атакувано , развода е стабилен . Споразумението е договор и ако се атакува/ чл. 27 и ЗЗД / като порочно ,но то само отключва възможността за делба на имущество.
Съд. Решение за развода има правно действие спрямо всички .
Споразумението е договор чл. 21 ЗЗД – има действие м/у страните, а спрямо трети лица само в предвидените в закона случай.
Отсъствието на някое от условията прави развода недопустим. Ако се иска развод на 2 год. от брака – иска ще бъде отхвърлен като процесуално недопустим.
Указанията относно споразумението по чл. 100 – тълкувателно постановление на ВС № 5 / 78 г.; тълкувателно решение № 60 / 87 г ;
Допустимо ли е постфактум / след влизане в сила на съд.решение за постановяване на развода по взаимно съгласие / страните да пререшават , въпроси които са регламентирали със споразумение / фамилно име , ползване на сем.жилище, родителски права , имуществени отношения/ . Въпросите относно отношенията м/у съпрузи / лични и имуществени / не подлежат на уреждане. Не може да се променя размера на деля на бившия съпруг от СИО прекратена чрез развод.
При прекратяване на общността съпрузите имат равен дял / чл. 28 ал. 3 – съда може да решава спор …. чл. 220 ГПК м/у същите страни и на същото основание не може да се предяви нов иск / силата на присъдено нещо /
СК допуска при изменения на обстоятелства да се промени – издръжката на децата чл. 86 / , мерки относно родителските права , косвено въпроса свързан с ползването на сем.жилище./ чл. 107 / ; Въпроса за издръжка м/у бивши съпрузи.
Правното основание за допустимостта на тези искове за изменение на уговореното със споразумение мерки е в чл. 101 ал. 3 вр.чл. 86 СК .