Всеки от съпрузите (чл. 99 ал. 1 СК) може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен/ДНРБ/. Основанието за развода е ДНРБ. Понятието е бланково и неопределено, затова Върховният съд още в нач. на 70-те год. с ППВС № 10/1971г. дава тълкуване – разстройството на брака е дълбоко, когато брачната връзка е изцяло опразнена от присъщото й емоционално, духовно, икономическо, социално и правно съдържание. Разстройството е непоправимо, когато е непреодолимо, т.е. безвъзвратно е изчезнала взаимната привързаност, уважение и доверие. Касае се за такова патологично състояние на брачната връзка, при което тя съществува само формално, но е напълно и окончателно безпредметна.
ДНРБ е едно обективно състояние, което следва да се докаже от ищеца с всички допустими доказателствени средства, без да се отъждествява с понятието брачна вина. ДНРБ е обективно явление, докато брачната вина е вътрешно субективно психическо отношение на съпруга към собственото му собственото му противобрачно поведение и негативните последици от това. Възможно е бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен и никой от съпрузите да няма вина.
Законът изхожда от правилното гледище, че причините, водещи до ДНРБ могат да бъдат както свързани с виновно поведение на някой от съпрузите, така и да не могат да се вменят във вина на никой от тях. С оглед ДНБР причината е без значение. ДНРБ се доказва единствено и само от ищеца.
Чл. 99 ал. 3 СК – съпрузите разполагат с възможността да отнемат на съда правомощието му да се произнася по брачната вина, като представят споразумение относно последиците от развода, които ще са обусловени от това, кой ще е виновен.
В тези случаи обаче съпрузите остават задължени, да докажат, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. (чрез един общ свидетел).
Брачна вина. Чл. 99 ал. 2 СК възлага на брачния съд процесуално задължение служебно да се произнесе по брачната вина, освен в два случая: 1. когато ДНРБ се дължи на безвиновни причини и 2. ако съдът бъде десезиран с това си процесуално задължение (освободен от него) въз основа на общо искане на двамата съпрузи, придружено от споразумение помежду им относно упражняването на родителските права, личните отношения между децата и другия родител и издръжката на ненавършилите пълнолетие, имуществените отношения помежду им, ползването на семейното жилище, издръжката между бивши съпрузи и фамилното име. При наличие на тези две условия – общо искане и представено споразумение, съдът допуска изменение на основанието на иска. Същият се счита предявен на осн. чл. 99 ал. 3 СК. Това искане по 99 ал. 3 не представлява по същността си преход (трансформация) от процес по исков ред в развод по взаимно съгласие. Остава в рамките на развод по исков ред, което значи че на съда трябва да бъде доказано основанието.
Придобитите по време на брака движими и недвижими имущества остават в обикновена гражданска (делима дялова) съсобственост (това означава, че ще се прилагат общите правила за собствеността) и след това се делят – най-добре за взаимно съгласие, за да последва след това ново делбено дело и да не се осуети развода по взаимно съгласие. Ако някой от съпрузите твърди, че има по-голям принос – дяловете ще се определят съобразно СК – може в едногодишен срок от прекратяване на брака да се предяви иск за признаване по-голям принос на единия от съпрузите.
Правно значение на вината.
Значението на брачната вина се проявява в две главни направления:
– с оглед допускане на развод по исков ред;
– с оглед правните последици от развода.
В първата насока – от тълкуването на чл. 99 ал. 4 СК, следва че законът свързва с брачната вина самото допускане на развода. (Извод – никой не може да черпи изгоди от собственото си противоправно поведение). Ако ищецът е виновен за ДНРБ, а ответникът държи за запазване на брака, поначало съдът отхвърля иска като неоснователен. В тези случаи законът не прокарва забраната като абсолютна, в смисъл чл. 99 ал. 4 СК в първата си част няма да се приложи, ако въпреки вината на ищеца съществуват важни обстоятелства все пак да му уважим иска. (напр. раждане на извънбрачно дете и желание да се сключи брак с майката).
Значение на вината за правните последици от развода. Проявява се в 6 насоки.
1. съгласно чл. 83 СК право да търси издръжка за себе си има право само този, който не е виновен за ДНРБ.
2. брачната вина има значение за това кому ще се предоставят родителските права. чл. 106 ал. 2 СК.
3. вината има значение при предоставяне ползването на семейното жилище. Съгл. чл. 107 ал. 1 и 2 СК брачната вина е един от критериите, с оглед на които съдът решава на кого да предостави за ползване семейното жилище. Брачната вина няма никакво отношение към делбените спорове, а само за ползването на семейното жилище.
4. вината има косвено значение при отмяна на дарения по чл. 105 СК. Има възможност да се иска отмяна на дарения на значителна стойност, направени от единия съпруг в полза на другия или от роднини на единия по време на брака или по повод на брака. Отменя се с иск в едногодишен срок, освен ако не противоречи на морала.
5. вината има значение за понасяне на съдебните и бракоразводни разноски в съдебния процес, съгл. чл. 270 ГПК се възлагат на виновния.
6. вината на преживелия съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има значение на условие за продължаване на делото за развод от наследниците на починалия в хода на процеса ищец.
Както искът за унщожаване на брака, така и искът за развод са лични. Чл. 102 изр. 1 СК – правото да се иска развод не преминава върху наследниците, т.е. погасявана се със смъртта на правоимащия.
Законът предвижда възможност наследници да встъпят във висящ бракоразводен процес в хода, на който ищецът е починал, но преди това е предявил иск на основание чл. 99 ал. 1 СК. Наследниците могат да встъпят в иска и да трансформират конститутивния иск в положителен установителен иск. Може само ако иска се е основавал на вината на ответника.
За да може да се възползваме от хипотезата на чл. 102 СК – искът на ищеца трябва да се основава на вината на преживелия съпруг.
Процесуални правила за развода по исков ред. Чл. 258 и следващите ГПК.
Производството за развод по исков ред е уредено в специалните разпоредби на ГПК.
Специфики:
А) наличието на едно особено помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини, съдът чете определение за прекратяване на производството. Неявяването на ответника в съдебната зала поначало не е пречка за по-нататъшно извършване на процесуални действия, но съдът може да прецени, че трябва да чуе личното изявление на ответника и тогава чете определение за призоваването и явяването – отлага и насрочва за ново заседание.
Помирителното заседание е заседание, на което не могат да се събират доказателства, не могат да се изслушват свидетелски показания, заключения на вещи лица, да се приемат и оспорват писмени доказателства. На помирителното заседание, което е първото по тая категория дела, съдът най-напред опразва залата с определение, заседанието се провежда при закрити врати (присъстват само двамата съпрузи и адвокат/и). Съдът най-напред задължително изслушва личните становища на страните, изисква обяснение за причините за предявяване на иска, в протокола след това се пише: съдът разясни на страните неблагоприятните последици J, след което ги покани да се помирят (ако това го няма в протокола горната инстанция може да отмени решението и да го върне за преразглеждане). Законът допуска възможност да се проведе второ помирително заседание, когато съдът е разпоредил ответника да се яви лично, може обаче по време на помирителното заседание страните да заявят, че страните ще направят опит да се помирят, затова се насрочва следващо помирително заседание и на трето място съдът може сам да прецени, че страните се колебаят.
Законът предвижда и възможност за непредприемане на помирителни мерки, тогава, когато единият съпруг е извън страната; представени са документи, че ответникът е невменяем; или ако има друга трудно преодолима пречка. В тези случаи винаги също има помирително заседание, но може да не се даде срок за помирение.
Отменената уредба е предвиждала задължителен 4 месечен помирителен срок. По сега действащата уредба съдът преценява.
В бракоразводен процес НЕ УЧАСТВА ПРОКУРОР.
Б) императивното изискване на чл. 260 ал. 1 ГПК при развод ищецът да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройства на брака, т.е. да изтъкне всички обстоятелства водещи до ДНРБ. Непредявените обстоятелства се преклудират, ако поради срам, слаба памет не кажеш – процесуална консумпция.
В) възможност за обективно съединяване на брачни искове помежду им и на брачни с небрачни искове.
(VІІІ издание на Ж. Сталев – раздел брачни искове).
Обективното съединяване на брачни с небрачни искове означава, че задължително с брачен иск се предявяват:
– исковете за родителски права
– исковете, свързани с личните отношения и издръжката на децата;
– ползването на семейното жилище;
– издръжката между съпрузи;
– фамилно име.
Разпоредбата, която изисква задължителното им съединяване е чл. 260 ал. 2 ГПК
Г) възможност за определяне на привременни мерки чл. 261 ал. 1 ГПК. Могат да бъдат поискани със самата искова молба с особено искане.