Развод по исков ред

Всеки съпруг може да иска развод. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. За да възникне правото трябва да са налице тези предпоставки. които законът изисква. Предпоставката е състояние на брака, описано в закона като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не просто какво да е разстройство, а такова, което води до несъвместимост и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Разстройството е дълбоко, когато формално не е останало нищо от брака. Връзките са напълно разкъсани Непоправимо да се разбира като невъзможност за възстановяване на семейните отношения
Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти „дълбоко и непоправимо“ трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали е имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.99 (2) СК „С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите“. В проекта съдът ще се произнася за вината само ако това бъде поискано.
Доказване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а:
1.  да има важна причина за раздялата и
2. да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно.
Между другото в проекта е сложена една граница – бракът се прекратява, ако съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от две години. Но това прилича на абсолютно основание.
Освен фактическа раздяла в съдебната практика има ботата основа на причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.  Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н.
Въпросът за опрощаването. Когато брачното нарушение, което е причина за развод бъде опростено, няма развод.
Въпросът за вината. В момента обаче, вината заема централно място в бракоразводните процеси. Понятието вина е психическото, субективно отношение на единия съпруг към неговото брачно нарушение. Все пак, възможно е да няма виновен. Разстройството на брака да се дължи на обективни причини – напр. болест на единия съпруг (той става пълно невменяем). В момента има и една такава възможност – съпрузите да поискат от съда да не се поизнася за вината – виж чл.99(3) СК. Условията на чл.99(3) СК са трудно достижими – изисква се от съпрузите да постигнат споразумение както при развод по взаимно съгласие. Но целта на правилото е да се облекчи работата на съда. Ако съпрузите представят такова споразумение съдът няма да разглежда въпросът за вината.
В проекта това правило е изоставено. Вината там няма процесуално значение, но мисля че това не води до отпадане на възможността при развод по исков ред за в бъдеще съпрузите да постигнат споразумение и съдът да провери дали то ще отговаря на интересите на децата и да го отпусне. Това е възможност делото да завърши със спогодба, те. имуществените отношения отпадат и остават за уреждане само въпросите за децата. Добре би било и едно такова правило, каквото е чл.99(3) СК да остане в проекта. Отпадането на въпросът за вината не значи, че и проблемът за споразумението ще отпадне.
Защо в момента вината е поставена на централно място? – това правило бе уредено през 1985г и обяснението е много важното отношение на вината при определянето на последиците на развода. Вината по-нататък има значение при решаването на въпроса за родителските права. Според чл 106(2) СК „Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата. Дори и да липсва това правило, съдът надали ще повери децата на виновния за развода съпруг.
Съпрузите винаги водят битката за вината във войната за децата. Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. Ако има вина, има деца; на когото поверят децата, той печели и семейното жилище. Според чл. 107(1) СК „При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства“.
Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.83(1) СК“Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг“.
Има и други случаи, в които вината е от значение – разноските по делото се поемат от виновния. Друг случай, при който винта е централна има в чл.102(1) СК. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решено своевременно, това нямаше да се случи. Наследниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установително. Искът вече е установителен. Кои наследници могат да предявяват този иск? – по принцип с наследниците по завещание съпругът не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон.
Предпоставка да се продължи делото е починалият де е поискал от съд да се произнесе за вината Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта.