Изтеклата седмица върна сина на бизнесмена Гунински, оставен от похитителите му някъде край Елин Пелин. Слава Богу, жив и здрав. Платил ли е бащата и колко, си остана тайна. Заедно със сина Гунински обаче се върна и страхът, че в страната вършее перфектно подготвена банда за отвличания. И че никой не е застрахован. Отвличат богати главно, но по-бедни, че даже и ученици, се заиграха с модната тема.
Друга тема на седмицата бе данъчната атака срещу звезди от шоубизнеса. Обществената оценка за това шоу бе двузначна. Едни смятат, че пред данъка всички са равни. Други заеха страната на звездите – цялата Мара втасала, та до данъка на Азис опряла. То пък се оказа, че Костинбродския славей бил най-почтен – декларирал 1 млн. доход и им платил данъка. Равнис по Азис. В крайна сметка обаче Кирил Маричков бе сякаш най-точен.
Същата тази държава, която сега им иска пари, десетки години наред не им е плащала никакви осигуровки. Свирели безгрижни, досущ като щуреца от баснята. А сега дошла зимата… Покрай пушилката с данъците на Лили и Ивана депутатите избутаха по късна доба бюджет 2010. Дано Дянков е спретнал майсторски кризисната пица и в края на годината да почнем да добавяме малко по малко я кренвирш, я шунчица.
Откъм Светия синод както винаги напоследък дойде странна вест. Вместо да преценят какво да направят, че миряните да заживеят по-добре в кризата, клирът умувал дали да не премести Коледата. Не можело да празнуват заедно с католиците. Че нашите католици не са ли българи? Че ние не сме ли европейци като католиците в Европа? И ще ни накарате, ако това стане, в такъв случай да постим на Нова година?
И една тъжна вест накрая. СДС-то направи избори – кой спечелил, кой загубил, не е толкова важно. Гласували десетина хиляди. Накрая обаче изтече информация, че активисти раздавали по 20 лева за глас. Бедно, бедно СДС, защо не умря при Костов. Циганите по селата вече вземат по 100 лева, че и повече на глас. А вие 20 лева в София… Резил.