Първичен пазар на ценни книжа

Това е мястото, където за първи път се срещат търсенето и предлагането на свободни капитали и където дефакто се осъществява емисията и пласмента на ценни книжа.
В развитите страни тази дейност се осъществява от универсални търговски банки или специализирани инвестиционни банки. У нас банките са универсални и по подобие германската система емисията и пласмента се осъществява от тях. Разрешението за емитиране се дава от Комисията по ценни книжа и фондови борси(КЦКФБ).
Основните емитенти на ценните книжа са: държавата и нейната администрация, фирмите и корпорациите, банките и финансовите посредници.
Етапи на протичане на емисията на ценни книжа:
1/ Подготовка на емисията – подготвителната работа се заключава в:
– опазване на консултантски услуги на кандидат емитента
– изготвяне на необходимите документи за разрешаване на емисията
– рекламна дейност и др.
Според нашият закон, емитента или инвестиционният му посредник, задължително представят необходимите документи за разрешаване на емисията като:
-проспект за публично предлагане на ЦК. В него задължително се посчват изчерпателни данни за емитента, търговска дейност, основни рискове, свързани с тази дейност, финансово сътояние, подплатено с баланс и ОПР, подробни сведения за предстоящата емисия и предходни емисии. Проспектът + Устава на АД, ОПР за последните 2г., се подават в ДКЦК с молба за издаване на потвърждение на проспекта. Едва след като се получи положителен резултат от КЦКФБ емитентът или инвестиционния посредник имат право да публикуват съобщение за публично предлагане.
2/ Поемане на ценни книжа – поемането на ценни книжа се осъществява винаги от инвестиционен посредник – банка и ФБК. Съществуват няколко форми на поемане на ценни книжа:
– изцяло или частично поемане на емисията от инвестиционния посредник – при тази форма ЦК се разпространяват сред широката публика за сметка на поемателя, като при евентуално непласиране на ЦК рискът и загубите остават изцяло за посредника. В този случай банката работи като дилър. При цялостно или частично поемане за сметка на посредника емисионният пазар е дилърски.
– поемане на комисионни начала – тук инвестиционният посредник се договаря с емитента за поемане на ЦК и тяхното разпространение от свое име, като за услугата му се плаща комисионна. В случая банката работи като брокер и емисионният пазар е брокерски.
– смесена или поемане от името и за сметка на емитента – тук банката се ангажира в рамките на определен срок да поеме за пласиране определено количество от емисията. Рискът от неуспех при пласирането е изцяло за емитента.
– „субпоемане“ – при нея взаимоотношенията не са между емитент и посредник, а между два посредника.
3/ Пласиране на
– това е завършващ етап при емисията на ЦК е тяхното пласиране сред широката публика. Пласирането сред широката публика се разделя на:
– пласиране чрез свободна продажба
– пласиране чрез публична подписка
– пласиране чрез борсата
4. Емитиране и пласиране на ДЦК.
В понятието ДЦК се включват всички емитирани от МФ дългови ЦК, независимо къде са продавани на вътрешния или международния пазар и независимо кой ги купува – местни или чуждестранни инвеститори.
ДЦК биват 3 вида: съкровищни бонове, съкровищни полици и съкровищни облигации. Основните различия между тях са по отношение на срока, за който се издават и по отношение на начина на определяне на доходността.