На 15.05.2009 г. Народното събрание гласува за въвеждане пълната забрана на тютюнопушенето в закритите обществени места, в обществения транспорт и закритите работни помещения.
Какво налага тази забрана?
Тютюнопушенето се превърна в световна епидемия. Само през ХХ век в света са регистрирани 100 милиона смъртни случаи вследствие употребата на тютюневи изделия. Ако се запази тенденцията, техният брой през 21ви век ще бъде над един милиард. Тютюнопушенето е най-важната предотвратима причина за възникването на голям брой хронични незаразни заболявания и преждевременна смърт. Около 80% от хората в света искат среда, свободна от тютюнев дим, но само 5% от тях към настоящия момент са защитени от него.
Защо България е европейската страна с едни от най-сериозните здравни проблеми в резултат на тютюнопушенето?
Тютюнопушенето е основен фактор за високата преждевремнна смъртност от сърдечносъдови заболявания и рак в България. За 2004 г. България е била на първо място по смъртност сред 27-те страни членки на ЕС по причина на болести на органите на кръвообращението. По показател “Смъртност по причини”, водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението, които през 2007 г. са 971,0 на 100 000 души. Интензитетът на умиранията от болести на органите на кръвообръщението в страните от Европейския съюз е 342.23 за мъжете и 225.84 за жените, докато за България показателите са съответно 840.52 при мъжете и 559.95 при жените. На второ място през 2007 г. са злокачествените новообразувания – 234.9 на 100 хил. души с тенденция към увеличаване, следвани от болестите на дихателната система – 59.3 на 100 000 души.
Йовчо Георгиев, 17 г., НХГ „Димитър Добрович“, Сливен
Относителният дял на умиранията на мъжете по причини, дължащи се на тютюнопушенето, е най-голям във възрастта 45-64 години, където той е 44%. Висок е този дял и в групите 35-44 години (28%) и над 65 години (25%). Най-висок е относителният дял на умиранията от рак на белия дроб при мъжете, в сравнение с други класове болести. Във възрастовата група 45-64 години той достига до 93%, т.е. в тази възрастова група 93% от смъртните случаи от рак на белия дроб се дължат на тютюнопушенето. За възрастовите групи 35-44 години и над 65 години този процент е 85% и 86%. Висок е относителният дял на смъртните случаи от болести на органите на кръвообращението, дължащи се на тютюнопушенето. В групите 35-44 и 45-64 години той е съответно 43% и 48%., т.е. почти всеки втори смъртен случай от болести на органите на кръвообращението се дължи на тютюнопушенето.
Делът на умиранията на жените по причини, дължащи се на тютюнопушенето, е по-нисък от този на мъжете и е 8% в групата 45-64 години и 5% в групата 35-44 години. И при жените, както и при мъжете, делът на умиранията от рак на белия дроб, свързани с тютюнопушенето по възрастови групи, е най-голям в сравнение с останалите болести. За възрастовите групи 35-44, 45-64 и над 65 години, той е съответно 21%, 50% и 29%, т.е. при жените на възраст 45-64 години всеки втори смъртен случай от рак на белия дроб се дължи на тютюнопушенето. Сравнително висок е делът на смъртните случаи от болести на органите на дихателната система, дължащи се на тютюнопушенето при жените на възраст 45-64 години, където той е 19%, т.е. една на всеки пет жени умира от болест на органите на дихателната система по причина тютюнопушене.
Данните от последното национално представително проучване, проведено през 2007 г. в България, показват, че близо половината от участниците в него пушат – 52.4% от мъжете и 38.1% от жените, като редовни пушачи са 46,6% от мъжете и 32,7% от жените. Тревожен е ръстът на тютюнопушенето сред жените. Докато относителният им дял през 1986 г. е бил 16,7%, през 2001 г. – 29,8%, то през 2007 г. вече е 38.1%. Голям процент от мъжете и жените, участвали в проучването, живеят в среда с тютюнев дим. Над 5 часа дневно в такава среда прекарват 26,6% от мъжете и 16,7% от жените, а от 1-5 часа дневно – съответно 28,5% и 27,5% от тях.
Какви са научните данни за пасивното и активното тютюнопушене?
През 1993 г. Агенцията за защита на околната среда в САЩ утвърждава цигарения дим за канцероген от клас-А, след което тази класификация се утвърждава още и от Министерството на здравеопазването на САЩ (2000 г.) и Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация (2002 г.).
Страничната димна струя на цигарата е основният компонент на вторичния тютюнев дим. Тя е по-токсична на единица тютюн, в сравнение с основния димен поток. В затворено помещение 11% от тютюневия дим е в резултат на основната димна струя, а 89% – от бавното тлеене на цигарата. В сравнение с основната димна струя, страничната димна струя съдържа 2 пъти повече никотин и катрани; 5 пъти повече въглероден оксид, 73 пъти повече амоняк; 3 пъти повече бензпирен и кадмий.
Тревожните данни за разпространението на тютюнопушенето в Европейския съюз доведоха до публикуването през месец януари 2007 г. на Зелена книга “Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС”. В нея се посочва, че при пасивното тютюнопушене рискът от сърдечносъдово заболяване е почти 50% от риска при човек, който пуши по 20 цигари на ден; че само през 2002 г. в страните-членки на Европейския съюз, вследствие на пасивно пушене, са умрели повече от 79 000 души, като броят им във Великобритания достига до 1000 души годишно. В Зелената книга се посочва също, че икономическата тежест е особено голяма за работодателите и тя включва по-ниска производителност на работниците поради прекъсвания за пушене и повече отсъствия по болест, щети от пожари, причинени от небрежност при пушене, а също и допълнителни разходи за почистване и ремонти, свързани с пушенето. Изчислено е, че в Канада през 1995 г. годишните разходи за служител-пушач са превишавали тези за подобен служител-непушач с 2 565 канадски долара. Загубите на шотландските работодатели, дължащи се на намалена производителност, по-чести отсъствия и щети от неволно причинени при пушене пожари през 1997 г. са били между 0,51 % и 0,77 % от брутния вътрешен продукт на Шотландия. За Ирландия през 2000 г. еквивалентните цифри са били 1,1-1,7 % от БВП.
Докладът, обобщаващ резултатите от допитването в Европа, проведено чрез Зелената книга, посочва, че мнозинството от всички респонденти и над 60% от институциите са за пълна забрана на тютюнопушенето в Европа, с изключения на затворите и местата за лечение на психично болни. Всички са на мнение, че само пълната забрана ще осигури адекватни условия за общественото здраве. Европейската комисия препоръча отделните страни да въведат в законодателните си рамки класифицирането на тютюневия дим като канцероген, като работодателите бъдат задължени да осигурят работна среда, свободна от тютюнев дим. А резолюцията на Европейския парламент е, че „само пълната забрана във всички затворени работни места, включително заведенията за обществено хранене и пиене, и всички обществени сгради и обществен транспорт, могат да осигурят здравословна среда на работещите и непушачите, правейки значително по-леки усилията на пушачите да откажат цигарите”.
В България 71,9% от децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Излагането на недоброволно тютюнопушене у дома причинява всяка година смъртта на 16 600 непушачи в ЕС или това е по една смърт на 32 минути. Рискът за непушачите да заболеят от рак на белите дробове, ако са изложени на въздействието на тютюневия дим, е между 20% и 30%, а от болести на сърцето – 25%. В САЩ е установено, че излагането на пасивно тютюнопушене струва на държавата 10 милиарда долара всяка година: 5 милиарда се използват директно за медицински цели и 5 милиарда – индиректно.
В кои европейски държави е въведена пълна забрана за тютюнопушене на обществени места?
Тотална забрана върху пушенето на обществени места е въведена в Ирландия (март 2004 г.), Норвегия (юни 2004 г.), Италия (януари 2005 г.), Швеция (юни 2005 г.), Малта (октомври 2005 г.), Шотландия (март 2006 г.), Литва (януари 2007 г.), Албания (януари 2007), Уелс и Северна Ирландия (април 2007 г.), Англия (юни 2007 г.), Исландия (юни 2007 г.), Естония (юни 2007 г.), Франция (февруари 2008 г.), кантони на Швейцария и провинции в Германия. В Турция също е въведена пълна забрана на тютюнопушенето (май 2008 г.), като е предвиден преходен период за кафенетата и ресторантите до месец юли 2009 г. В процес на внедряване на вече прието законодателство са Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Люксембург, Португалия, Унгария.
Голямо проучване на ефективността на политиките за контрол върху тютюнопушенето, направено в 28 европейски страни показва, че рестриктивните мерки, въведени на работните и обществени места, се подреждат на второ място (22 точки) по значимост, след ценовата и данъчната политика (30 точки), следвани от общия бюджет, заделен за контрол върху тютюна (15 точки), забраната на рекламиране (13 точки), етикетирането и предупредителните знаци (10 точки), лечението (10 точки).
Радослав Недялков – 17 г.,СХУ за ПИ – Трявна
Забелязва се тенденция към промяна на общественото мнение след въвеждане на пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места: в Ирландия подкрепата се увеличава от 59% (2003 г.) на 93% (2005 г.), а в Италия – от 83% (2001 г.) на 94% (2006 г.).
Каква е степента на риска за развлекателния сектор?
Ежегодно пасивното тютюнопушене е причина за смъртта на около 200 000 работещи в света. Едни от най-уязвимите и най-незащитените са представителите на развлекателния и хотелиерския бизнес, като всеки ден по един от тях умира вследствие излагане на вторичен тютюнев дим. Пасивното тютюнопушене на обслужващи барове и клубове е спаднало с 95%, след като влиза в сила забраната за тютюнопушене в Англия. Ако излагането на вторичен тютюнев дим преди забраната на тютюнопушенето в Англия се е равнявало на 190 цигари на година, то през август месец то вече се равнява на 44 цигари. Научните изследвания в Европа и САЩ показват, че нивото на фините прахови частици в баровете спада с 80% след ефективното въвеждане на пълната забрана на тютюнопушене.
Представителите на увеселителния и хотелиерския бизнес в страните, въвели тоталната забрана, са убедени, че финансовият проблем е измислен. “Няма доказателства за негативно икономическо влияние”, е заключението на английските парламентарни аналитици. Проучванията на Световната здравна организация показват същите резултати. До подобно заключение стига и ирландският зам. министър на здравеопазването Ivor Callely, като посочва, че потребителите посещават увеселителните заведения не за пълните с дим зали, а за да се наслаждават на добрата атмосфера, музика, храна и напитки. Във Франция, от м. февруари 2008 г., когато се въвежда тоталната забрана, оборотът на хотелите и ресторантите не само че не се е снижил, а напротив, се е увеличил с 3% в сравнение с 1,6% през 2006 г. В Ирландия подкрепата за свободни от тютюнев дим ресторанти между пушачите е нараснала от 46% преди узаконяване на забраната за тютюнопушене на 77% след забраната. Изследванията в Ирландия, Калифорния и Шотландия показват, че работещите в барове имат по-малко дихателни проблеми след въвеждане на пълната забрана на тютюнопушенето. След влизането в сила на закона за освобождаване от тютюнопушене на обществени места в Ню Йорк, данъчните постъпления от ресторанти и барове са нараснали с 8.7%, като са разкрити нови 10 800 работни места.
В Нова Зеландия, след въвеждането на пълната забрана на тютюнопушенето през 2004 г., продажбите в барове и клубове нарастват с 0,9%, в кафета и ресторанти – с 9,3 %, посещението на кръчми, таверни и барове се увеличава с 24%, а на кафета и ресторанти – с 9%.
Законодателството за пълна забрана на тютюнопушенето в развлекателния и хотелиерския бизнес спестява пари. Редуцират се загубите от времето на служителите за тютюнопушене, отсъствие от работа поради болест, снижава се риска от пожари, намаляват разходите за почистване и редекорация на помещенията.
Кои са ползите за българските граждани от въвеждане на пълната забрана?
Максимално намалява риска от излагането на отделния индивид на вредното въздействие на тютюневия дим на обществени места, особено при деца и млади хора. Пушачите, които искат да спрат тютюнопушенето, получават подкрепа. Независими научни изследвания показват, че свободните от тютюнев дим работни места водят до намаляване с 4% разпространението на тютюнопушенето. Консумацията на тютюневи изделия се редуцира с 29%. Редовните пушачи пушат по 3 цигари по-малко на ден. Икономическата страна на въпроса предстои в най-скоро време да бъде оценена в рамките на 27-те страни-членки на Европейския съюз. Тя включва преките разходи, свързани с промоцията на здраве, профилактиката и лечението на болестите, и непреките, свързани с намалената производителност на труда, загубите от данък общ доход, вноските за социално осигуряване, дължащи се на пушачите и жертвите на пасивното тютюнопушене, които иначе щяха да работят и да получават доходи.
Най-голямата полза е подобряване на здравето на населението. В повечето от страните, въвели пълна забрана, се наблюдава намаляване на заболеваемостта от сърдечносъдови заболявания, най-вече инфаркт на миокарда. Научно изследване в Шотландия сочи, че е налице 17% намаление на хоспитализациите, свързани с инфаркт на миокарда, а така също и значително подобряване на здравното състояние на барманите след въвеждането на пълната забрана на тютюнопушенето.
Рамковата конвенция за контрол на тютюна
В отговор на глобализираната тютюнева епидемия 168 страни-членки на Световната здравна организация подписаха и 162 страни, включително България, ратифицираха Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Основна цел на Конвенцията е да предпази сегашните и бъдещите поколения от пагубното здравно, социално, икономическо и екологично въздействие на тютюневите изделия. Съгласно приетите Препоръки за предпазване от експозицията на тютюневия дим всяка страна-членка трябва да въведе пълна забрана на тютюнопушенето до 5 години след ратифициране на Конвенцията. За България този срок е месец февруари 2011 г.
Какво е сега мнението на българските граждани по отношение забраната за тютюнопушене може да бъде прочетено на адрес http://bgpetition.com/tutunopushene-protest, където е публикувана Петиция на Асоциация ”Жени против тютюнопушенето – България” за гражданска подкрепа на пълната забрана на тютюнопушенето в България.
Още през 2005 г., след въвеждането на Наредбата за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения (обн., ДВ бр. 110 от 2004 г.), резултатите от национално представително изследване на Националния център за изследване на общественото мнение показа, че 71,5 % от българските граждани одобряват действията на правителството за ограничаване на тютюнопушенето, а 82,5% от тях искат забрана на тютюнопушенето на работните места.
През 2007 г., 86% от електронно гласувалите на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването бяха за пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места. През 2008 г. 70% от включилите се в анкета на вестник “Градски” подкрепиха въвеждането на пълната забрана. Същият процент бе регистриран по време на телевизионното предаване на БТВ „Сблъсък” от 14.12.2008 г. В предаването „Референдум” на БНТ на 19.05.2009 г. – 64,82 от гласувалите подкрепиха пълната забрана.
Тези данни показват, че по-голямата част от населението подкрепя въвеждането на пълната забрана!
Подкрепете я и Вие, като гласувате за въвеждане на пълна забрана на тютюнопушенето на обществените места на електронен адрес: http://bgpetition.com/tutunopushene-protest