1. Необходимостта от представителството е еднаква в процесуалното и в материалното право: недееспособност, възпрепястваност или неумение лично да се извършат действията. Но представителството в процеса се отличава със следните особености:
– може да бъде само пряко, не се допуска скрит пълномощник;
– ограничен е кръгът на лицата – представители по пълномощие (чл.20);
Представителството е недопустимо за строго лични действия (напр. при разпит) – така е и в материалното право.
Представителят е участник в процеса, който извършва процесуални действия от чуждо име и за чужда сметка. Последиците настъпват пряко в правната сфера на представлявания.
2. ППр не е страна по делото (дори когато е законен представител!), той действа от чуждо име. Това е основната разлика между ППр и процесуалния субетитуент (ПС) – ПС е страна, има право на иск, от свое име упражнява чуждо право.
За ППр важат някои изисквания, които важат за страните: за добросъвестно упражняване на ПсП (чл.З).
Качеството ППр е несъвместимо с качеството вещо лице, помагач или главно встъпило лице по същия процес.