Процес на вземане на управленско решение. Видове управленски решения

По време на целия процес на мениджминта се вземат решения. Целта е да се максимизират  решенията и с това да се намали субективизма.
Вземането на решение представлява избор от най-малко два варианта. Задачата на мениджърите е да решават възникнал проблем. Отклонението от планираното стандартно поведение се нарича проблем, но за да се появи той трябва да съществува дадена причина.
Вземането на управленско решение минава през няколко етапа:
Първи етап – дефиниране на проблема.
Втори етап – събиране и анализиране на информация. Тя трябва да бъде обективна и релевантна (т.е.да има отношение към проблема).
Трети етап – разработка на варианти (алтернативи) за решаване на проблема. В разработването участват ръководители, които имат отношение към проблема.
Четвърти етап – оценка на алтернативи. Оценяват се предимствата и недостатъците на всяка една. Да се оцени една алтернатива означава да се  оценят възможните последствия.
Всяка една организация има ограничени ресурси. Затова винаги трябва да се съобразява решението (алтернативата) с ресурсите в наличност. Това налага да се направи компромис. В основата си компромиса е между избора на най-ефективното решение и наличните ресурси.
Пети етап – Реализация (изпълнение) на решението. След като се избере алтернатива, трябва да се реализира. При реализацията на решенията те трябва да се наблюдават и оценяват. Ако те не водят към желаните резултати те трябва да бъдат променени от ръководителя.
Шести етап – оценка на резултатите.
Управленските решения могат да се разделят на различни видове според различни критерии:
1.Според равнището, на което се вземат решенията:
стратегически;
административни (тактически);
оперативни.
Административните (тактически) решения са тези, които се вземат от средно ниво мениджъри и тези решения или привеждат (конкретизират) стратегическите решения до изпълнителите или решения, които идват от изпълнителите те ги подават на висшето ниво във вид, който да ги обвърже със стратегическите.
Оперативните решения са решения, които се решават “тук и сега”, т.е.на мястото на възникване и в момента на възникване. Тези решения засягат по-частни проблеми и решенията се вземат от най-компетентните ръководители.
2.Според вида на проблемите решенията биват:
програмирани (стандатрни или традиционни);
непрограмирани (нестандартни или нетрадиционни).
Програмираните решения, които се отнасят до проблеми възниквали и друг път в организацията и от своя страна биват: структурирани (когато целта на решението може да бъде зададета ясно, точно и еднозначно); слабо структурирани (липсва достатъчно информация и не може да се предвиди силата на действие на всички фактори) и неструктурирани (целта не може да бъде зададена точно и еднозначно и не може да се формулират достатъчно коректно критериите за избор на алтернатива, те се отнасят до проблеми, които възникват за първи път в организацията).
3.В зависимост от начина на вземане на решения биват:
индивидуални;
групови.
4.В зависимост от функциите на управлението:
от областта планиране;
от областта организиране;
от областта мотивиране;
от областта контрол.
5.В зависимост от самия процес на вземане на решенията:
интуитивни – представляват избор основаващ се на усещането на интуицията, че този избор е правилен;
логически – представлават избор обусловен от знанията или натрупания опит на този, който ги взема;
рационални – не зависят нито от интуицията, нито от логиката, а се вземат с помощта на алгоритъм.
Ефективните решенията имат някои задължителни качества:
1.Рационалност – това означава да се отговори еднозначно как и защо е взето решението, кои са основните причини за избора и въз основа на какви критерии е направен избора.
2.Своевременност – решението е взето точно когато трябва нито по-рано, нито по-късно.
3.Съгласуваност – съвместимостта с друго решение в организацията, т.е.това решение да не противоречи на другите решения.
4.Правомощност – взето е от тези, които имат правото да вземат това решение.
5.Оптималност (ефективност) – за да се определи ефективността се взема предвид съотношението между постигнатия полезен ефект и разходите.