Процесуална легитимация (надлежна страна)
1. Въпросът за правното значение на ПЛ с спорен. Според Силяновскн ПЛ не с процесуална предпоставка и ако тя липсва, съдът отхвърля иска с решение по същество. Според Сталев ПЛ е положителна, абсолютна процесуална предпоставка и ако тя липсва, искът се отхвърля като недопустим. ПЛ обуславя допустимостта на иска. Друга е материалноправната легитимация (титулярството па гражданското ИО)
– тя обуславя основателността на иска.
Ако възприемем втората концепция, ПЛ е принадлежността на правото на иск, т.е. процесуално легитимирано е лицето, което има право на иск (ПИ). Легитимирана страна п надлежна страна са синоними.
2. Кой има ПИ? – чл.97 ал.1 и косвено чл. 15 ял.2:
а) Типичното ПИ е защита на свои права и произтича от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. С право на иск се ползва лицето, чието право е накърнено от правния спор. Такова право имат и двете страни.
ПЛ се определя въз основа на правното твърдение на ищеца -заявеното от него спорно право обуславя както ПЛ на ищеца, така и ПЛ па ответника.
Значение на ПЛ – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
б) Нетипичното ПИ е изключение.То принадлежи на други лица, които не са носители на правото – предмет на спора. Това са процесуалните субстнтуенти, конто от свое име имат право на иск за чуждо право. В такива случаи служебно се привлича и лицето, което е носител на спорното право.
Възможна е съвместна ПЛ – правото па иск принадлежи на няколко лица – налице е задължително другарство.
VII. Приемство в процеси.
1. Понятие
Приемството в процеса е заместване на една от страните по висящия процес е друга страна, която го продължава. Възможно е и при главната, и при подпомагащата страна по всички дела, освен тези, чиито предмет е непрехвърлнмо право. Нормативна уредба – чл. 120.
2. Видове:
а) законово – става по силата на закона:
– при смърт на фЛ то се замества от наследниците или заветниците. Съдът спира делото и взема мерки за издирване па наследниците, след което го възобновява и ги призовава като страна (чл. 183). При смърт па ищеца съдът взема мерките за издирване на наследниците, а при смърт На ответника – ищецът в 6-месечен срок (иначе се прекратява).
– когато ЮЛ престане да съществува (сливане, вливане, ликвидация)
– прилагат се по аналогия същите правила.
б) доброволно – по общо съгласие на първоначалната страна, нейния приемник и противната страна.
3. Прехвърляне на спорно право
Чл. 121 – има се предвид правото, което вече е предмет на висящия процес. Въпреки прехвърлянето прехвърлителят запазва качеството си на страна и става процесуален субетитуент. Това е суброгация -приобретателят на спорното право не става главна страна, но решението разпростира своята сила и спрямо него (СПН, ИС, КД), Той може да стане подпомагаща страна.
VIII. Участие па прокурора п исковия процес
Нормативна уредба: чл.27-31 ГПК (чл. 127 т.4 К, чл. 117 т.4 ЗСВ)
С реформата на ГПК от 1997 г. ролята на прокурора в ГПс беше силно ограничена. Прокурорът участва в процеса само в случаите, определени от закон (чл.27) – напр. за допускане на осиновяване, за запрещение, обявявяне на недействителност и прекратяване на ТД и др. Той вече не може да участва винаги, когато сам сметне това за необходимо, и да обжалва с протест всички обжалваеми актове, както беше по старата уредба.
форми на участие на прокурора: а) предявяване на иск; б) встъпване във вече образувано, висящо дело; в) издаване на заключение – участва в устните състезания, като прави преценка на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи.
Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. Той не може да се разпорежда с предмета на делото.