1. Производството е исково и пред районния съд. иск може да предяви единият родител, прокурорът, а може и съдът служебно да образува производство. Дори да не е започнало по искане на прокурора, той задължително участва в производството. В чл.75(2) СК се говори за съдебни заседатели, но тази част да се смята за отменена, защото ЗСВ отмени участието на съд. заседател и по гражд. дела.
2. Съдът не е длъжен да се ръководи от искането в смисъл, че ако в него се иска лишаване от права, той може и само да ги ограничи.
3. Задължително трябва да бъде изслушан родителят, чийто права са предмет на делото. Законът не предвижда детето да бъде изслушано – този пропуск е поправен в проекта. Та нали заради него ограничават или лишават правата
4. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. При изменение на обстоятелствата мерките може да бъдат променени и тук говорим за администриране от съда, макар и в един исков процес. Основанията за ограничаване на родителските права е наличието на опасност за интересите на детето. Чл.74 СК разграничава в двете си алинеи две възможни причини за този иск: 1) виновно поведение на родителя; 2) други обективни причини, напр. болест – физическа или душевна. Това деление на причините не е практично. В крайната сметка основната цел на мерките е да се защитят интересите на децата от някаква опасност. На второ място отстъпва значението на тази мярка като санкция за родителя. При болест въобще не можем да говорим за наказание. Какво е виновен родителят, че се е разболял и защо да бъде наказван? Бихме могли да потърсим едно значение на това разграничение, но само при лишаване от родителски права. Ако поведението е било виновно чл 91(3) СК урежда една санкция за родителя – той не може да иска издръжка от детето си. А при ограничаване на родителските права е все едно дали има вина или няма.