Продажбата на наследство е уредена в чл.212-213/ЗЗД. Тя е договор с който наследникът прехвърля на друго лице срещу определена парична сума съвкупността от правата и задълженията, които е придобил по реда на наследяването. Продавачът на наследство гарантира само качеството си на наследник. Това следва от разпоредбата на чл.212 съгласно който, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Съгласно чл.212,ал.2/ЗЗД продажбата на наследство трябва да се извърши писмено, с нотариална заверка на подписите. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижим имот, трябва да се впише от съдията по вписванията. По този начин в отношенията между страните и третите лица се изключват евентуални спорове във връзка с придобитите права. Купувачът може да противопостави придобитите от него права на трети лица. В чл.213 законът предвижда, че при продажба на наследство, когато преди извършването на самата продажба, продавачът е събрал някакво вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Купувачът от своя страна е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството. Договорът за продажба на наследство е алеаторен договор.