Природа и фактическо положение

Ако се разглеждат нещата от гледна точка на теоретическите основи на томизма, какво следва да се мисли за понятието “християнска философия”. Сега ще покажем какъв трябва да бъде за нас принципа на решението. Тази класическа разлика между сферата на спецификата и сферата на осъществяването,

или още в тези граници, в които ние се придържаме, между природата и фактическото положение,

казвам, че е необходимо да се различава природата на философията или това, което е тя сама по себе си и нейното място, т.е. нейното фактическо, исторически определено място в живота на човека-субект и това, което съответства на условията за нейното съществуване и функциониране в конкретни условия.

От само себе си се разбира, че това различие предполага, че философията има своята природа и че тя сама по себе си представлява нещо определено. Ако ние можем да разглеждаме по този начин природата на философията това е възможно с помощта на определени абстракции. Това не е лъжа, това не е тази абстракция, която древните са наричали abstraction totalis, родова абстракция по отношение на видовата, съвършено логична по отношение към нейните части, която е била донаучна; древните много добре са я познавали.

Това е  обаче тази абстракция, която те са наричали abstraction formalis, абстракция на мислената действителност или комплекс от формално наблюдение върху предметите, които са и  нейните  носители. Тази abstraction formalis според нашето мнение лежи в основата на всяка научна работа и именно тя ни позволява да говорим за философия. Тя отвлича нашия поглед от условията на съществуването, за да го обърне към същината на порядъка, тя намества пред нашата мисъл възможното, тя поставя настрани мястото, за да разгледа природата.

Тази разлика между природата и мястото няма голямо значение по отношение на знанието в тесния смисъл на този израз, т.е. това знание, което се отличава от “мъдростта”. Всъщност от гледна точка на науката, човешката мисъл не познава друга съществена разлика, освен разликата между състоянието на безкултурие и състоянието на култура при което разликата в историческите условия оказва почти еднакво външно и епизодично влияние на научната работа.

Може много да се говори за “античната  математика” или за “индийската логика”, но всички тези преизчисления обхващат чисто материални предмети.

Иначе казано, тук ще стане дума за мъдростта, а ние предполагаме, че философията е мъдрост. Именно мъдростта, сама по себе си, по думите на Аристотел, знание по-скоро божествено, отколкото човешко, което ние извечно владеем поради слабостта на нашата природа “ служи толкова много на внимаващите”; човек по отношение на мъдростта може да пребивава в съвършено различни положения.