Принцип на законност – чл.4 ГПК:
„(1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
(2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво
спрямо всички.“
В ГПс всяко действие на органа и страните трябва да бъде съобразено с процесуалния закон, а при постановяване на решението органът да приложи точно материалния закон. Гаранции:
1. независимост и безпристрастие на органите (чл. 117, ал.2 К, чл. 12 ГПК);
2. участие на прокурора в ГПс (чл.27 – когато е предвидено в закон);
3. обжалване и извънредни средства за контрол;
4. спиране на делото от ВКС, ако приложимият закон противоречи на К;
5. забрана за злоупотребата с процесуални права;
6. неизгодни правни последици от нарушенията; IV. Диспозитнвно начало (ДН)
1. Понятие – ДН се състои в обусловеността на защитата на накърненото право чрез ГПс от волята на лицето, легитимирано да я търси.
2. Проявления на ДН:
а) производствата на ГПс се образуват само по молба или жалба на легитимираното лице – носител на правото на защита; съдът не може по свой почин да образува граждански дела;
б) само търсещият защита определя и може да променя страните, основанието и предмета на делото;
в) производството се прекратява при оттегляне на искането за защита, т. е. когато защитният орган бъде десезиран;
г) с признанието на иска, отказа от иска, спогодбата, спирането по взаимно съгласие страната се разпорежда със своето право на защита;
д) страните могат да възложат решаването на спора на арбитражен съд – това е връх на ДН;
3. Гаранция за ДН е възможността за атакуване на действията на органа, които го нарушават, чрез обжалване или извънреден способ за отмяна.
4. Граници на ДН
а) предварителният отказ от права е недействителен;
б) с право на зашита се ползват и други лица, освен носителя на накърненото право – процесуалните субституенти, прокурорът;
в) някои разпореждания с права се контролират от съда – спогодба (подлежи на утвърждаване от съда), признание на иска (съдът го преценява);