Принципи на данъка

1.1. Съразмерност на облагането – всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществъване така и на участието му в обществения възпроизводствен процес.

1.2. Определеност на данъка – данъкът трябва да бъде така организиран, че за данъкоплатеца да не съществува затруднение при определяне на данъчното задължение, начините и сроковете на плащане.

1.3. Удобство на данъка – изисква съобразяване на облагането с възможностите на гражданите да плащат – възможности зависещи от времето за получаване на доходите, заплатите, надниците, възнагражденията и други постъпления.

1.4. Икономичност на данъка – този принцип има два аспекта. Първият е свързан с изискването данъка да изземва от данъкоплатците само толкова, колкото е необходимо. Вторият аспект на икономичността на данъка произтича от потребността събирането на фискална удръжка да не е съпроводено с много разходи от държавата.

1.5. Равномерност на данъка – свързан е с виждането, че данъка трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между индивитите.

1.6. Продуктивност на данъка – тя е свързана с т.нар. рандеман на данъка. Продуктивен е данъкът, който носи колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи. Влияние оказват следните фактори:

– универсалност на данъка

– икономичност на данъчните разходи

– „неизбежност“ на данъка

– невидимост на данъка

– умереност на данъчните размери