1.1. Съразмерност на облагането – всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществъване така и на участието му в обществения възпроизводствен процес.
1.2. Определеност на данъка – данъкът трябва да бъде така организиран, че за данъкоплатеца да не съществува затруднение при определяне на данъчното задължение, начините и сроковете на плащане.
1.3. Удобство на данъка – изисква съобразяване на облагането с възможностите на гражданите да плащат – възможности зависещи от времето за получаване на доходите, заплатите, надниците, възнагражденията и други постъпления.
1.4. Икономичност на данъка – този принцип има два аспекта. Първият е свързан с изискването данъка да изземва от данъкоплатците само толкова, колкото е необходимо. Вторият аспект на икономичността на данъка произтича от потребността събирането на фискална удръжка да не е съпроводено с много разходи от държавата.
1.5. Равномерност на данъка – свързан е с виждането, че данъка трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между индивитите.
1.6. Продуктивност на данъка – тя е свързана с т.нар. рандеман на данъка. Продуктивен е данъкът, който носи колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи. Влияние оказват следните фактори:
– универсалност на данъка
– икономичност на данъчните разходи
– „неизбежност“ на данъка
– невидимост на данъка
– умереност на данъчните размери