С откриването на наследство наследниците придобиват право да получат наследствено имущество. При откриването на наследство те се призовават да встъпят в правен и задължителен субект на който с бил наследодателя, за тях възниква правото да приемат наследството. С приемането му те го придобиват. Законът изисква съгласието на наследника да го приеме. Приемането на наследство произвежда действие от момента на откриването му – обратна сила на приемането.
Обикновено приемането става веднага след откриването му, но понякога между тези два момента има период от време, през който наследниците не са приели наследството, има отсъстващи наследници или въобще няма такива. Това е състояние на висящност. През този период районния съдия служебно или но искане на заинтересуваните назначава управител на наследството, който да се грижи за неговото запазване. Управителят може да предявява искове във връзка с наследството и да отговаря по тях. Изпълнение на наследствени задължения, на завети , продажба на наследствени имоти – управителят трябва да получи разрешение от районния съдия. С откриването на наследството владението преминава автоматически към наследниците без да е необходимо въвеждането им във владение.
Приемането е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането е без срок /стария ЗН – 5 г. срок/. Наследникът може обаче да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемането. Съдът може да определи срок /преклузивен/ по искане на всеки заинтересуван. Наследникът трябва да се произнесе в този срок приема или не наследството – ако той не отговори значи, че приема. Отмяната на срока – особеното е, че и с дадено обратно действие. Има ограничение назад във времето – ако не е направено възражение за изтекла давност възражението да е направено към момента на влизане в сила на закона. Обратно действие има и при реституирани имоти. Възражения се правят по делба или придобито вече имущество по давност. Приемането не може да е обвързано с медалите – тежест, не може да има приемане при отказ.
Наследството може да се придобие направо или по опис. Направо приемането може да стане изрично или мълчаливо.
Изрично приемане се извършва в писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството и се вписва в особен за това книга.
Мълчаливо приемане – когато наследникът извършва действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си наследник. Двусмислени действия, от които могат да се направят в други изводи не са приемане на наследство. Обикновени управителни действия – не е приемане. Получаването- също. Мълчаливо приемане има при:
– предявяване не за наследство;
– извърши разпореждане с наследствено имущество;
– предявяване иск за делба;
– иск за възстановяване на запазена част;
– искане за възстановяване собствеността по реституиран имот;
– когато наследникът укрие наследствено имущество – в този случай той губи правото си в/у укритото имущество;
– подаване декларация за облагане с данък в/у наследство трябва да се решава във всеки конкретен случай дали е приемане или не;
Веднъж приел наследството наследникът не може да оттегли приемането и да се откаже от него. Приемайки го направо той го приема с всички тежести. При приемане направо наследниците отговарят пълно.