Привидни и прикрити сделки.

В чл. 26 ал.2 ЗЗД са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изискванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката – волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявленията са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правни последици на даден вид сделка. Основанията по чл26 ал.2 също представляват противоречие на закона, само че при тях са нарушени законните изисквания за сключване на сделки. Нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да породи правно действие волеизявлението като съществен елемент на сделката трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключването на сделката е пречка тя да породи правни последици – нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи. Настъпилата след сключването на сделката невъзможност на предмета, не е основание за нищожност. Невъзможността на предмета може да е фактическа или правна. От невъзможният предмет трябва да се различава забранения от правото предмет – пр: забрана за внос на определена стока. Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на сделката. При частична невъзможност сделката поражда правно действие, но възниква възможност за развалянето й по съдебен ред. За нищожността на сделката няма значение дали страните знаят или не за невъзможността на предмета. Нищожна е правната сделка, при която липсва съгласие. Тук става дума за договори. При едностранните сделки не може да се търси съгласие. То означава търсене на синхорн между двете насрещни волеизявления, целящи взаимно покриване, каквото имаме само при договорите. Възможни са няколко случая на липса на съгласие: Шега е налице, когато се прави едно изявление, което не съответства на желаното. Изявява се една воля, която не съществува. Тя е нищожна. Ако насрещното лице не възприеме изявлението като шега, то пак е нищожно. Но ако от шегата са причинени вреди за тях може да се търси обезщетение. Без значение е мотивът на волеизявлението – шега или хвалба. Мислена уговорка – едно лице прави мислена уговорка /неизявена/, че не желае това, което изявява спрямо третото лице. До липса на съгпасие води изразяването на воля от недееспособни – малолетни, поставени под запрещение, когато те не разбират значението на правните действия, които извършват и техните правни последици. Волеизявление, направено при насилие срещу лицето, което го извършва е също равносилно на липса на съгласие. Нищожна е правната сделка, при която липсва предписаната от закона форма. Правните норми, които предвиждат форми като условие за действителност на сделките са императивни.  Обективното право познава два вида форми: за действителност на сделката и за доказване на сделката. Когато не се спази формата, въздигната в съществен и необходим елемент от ФС на съответната сделка или вид правни сделки, настъпва нищожност. Неспазването на доказателствената форма не води до нищожност на сделката. Нищожни са договорите, при които липсва основание. Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Под основание на правната сделка се разбира причината или каузата на същата. Основание се търси само при каузалните сделки. Не е необходимо основанието да е изрично формулирано в съдържанието на договора, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави сделката ще бъде нищожна по чл.26 ал.1 ЗЗД. Чл.26 ал.2 установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за доказването й пада върху този, който твърди, че липсва основание. Привидни договори /симулативни сделки/ – привидна сделка е налице, когато двете насрещни волеизявления са дадени симулирано. Привидната сделка е налице, когато двете страни са съгласни, че само външно изявяват желание да е налице сключена сделка, но не желаят да настъпят в действителност правните последици от тази сделка. Отношенията между страните са ясни. Предложителят и приемателят имат еднакви желания. Тук не е налице измама или шега. Те целят да заблудят или измамят едно трето лице. Този момент обаче не е необходимо условие на ФС на привидната сделка. Необходим е само първият момент – уговорката да не настъпят съответните правни последици. Не е необходимо някое трето лице да е в течение на действителното съдържание. Нямаме привидна сделка, когато страните желаят нормално настъпващите правни последици, но не  искат страничните такива. Не е привидна и фидуциарната правна сделка, тя е действителна и поражда правни последици, но включва в съдържанието си уговорка приобретателят на правото да го прехвърли отново на своя праводател. Привидната сделка се различава и от сделката, сключена при мислена уговорка. При последната имаме несъвпадение между волята и външния й израз. При привидната сделка имаме пълно съвпадение между волята и нейната изява. Привидната сделка по съществото си не е регламентирана от ГП, но нищожността й е изрично прокламирана. За да говорим, че една сделка е привидна, тя трябва да се сключи и да съдържа всички необходими елементи на правната сделка. Чл.26 ЗЗД разпорежда, че привидната сделка е нищожна. Но нищожността съгласно правната норма е налице не само между страните по сделката, но и спрямо третите лица. Съгласно чл.17 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидност. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В ал.2 на чл.17 ЗЗД под трети лица се разбират онези правни субекти, които са частни правоприемници. Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД ако страните прикриват сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Привидните сделки на практика се използат в две групи случаи. Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да било правни последици, а целят само да създадат привидност, че такива съществуват, те сключват само симулативна сделка. Този вид привидност се означава в литературата и в практиката като абсолютна симулация. Но има и случаи, когато правните субекти желаят да се породят правни последици от една действителна сделка, но имат интерес третите лица да не знаят за нея, а да мислят, че симулативната сделка е породила правно действие. Когато симулативната сделка се сключи, за да се прикрие от страните желаната от тях сделка, това правно явление се означава като относителна симулация. Съчетанието привидна – прикрита сделка е уредено в чл.17 ал.1 ЗЗД. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключването й. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи между страните онези правни последици, които следват от закона и съдържанието на волеизявлениета на страните. Подставено лице – нарича се още сламен човек. Подставеното лице се използва, когато един правен субеект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. В тези случаи той се споразумява с друг правен субект – подставено лице, да използва неговото име. Подставеното лице не е пълномощник.