По своята същност прехвърляемостта е операция, при която лицето, което плаща данъка в действителност не понася неговия товар. В този процес въздействието чрез данъка е израз, с който се означава точката на крайното попадане на данъка.
Форми на прехвърляемост:
1. Обикновена и многостепенна прехвърляемост – тя е обикновена тогава, когато едно лице отклонява към друго лице тежестта на данъка. Освен това, никои не може да даде гаранции кога точно ще завърши или дали въобще ще завърши една операция по прехвърлянето.
2. Прехвърляне напред и назад – при него платацът на данъка прехвърля фискалния товар към този, към който се насочва икономическия оборот. За по-голямата популярност на прехвърлянето напред е обстоятелството, че то е по-невидимо. Трудно купувачът да установи елементите на цените и да констатира частта от тях, която представлява данъка на търговеца. Следователно докато прехвърляемостта напред е свързана почти винаги с повишаване на цените, прехвърляемостта назад почти винаги се осъществява чрез намаляване на цените.
3. Двойно данъчно въздействие – то действа веднъж върху търговеца като увеличава неговата печалба и втори път върху крайния потребител, който понася данъчния товар и не може да се прояви по всяко време.
4. Капитализиране и амртизиране на данъка – амортизирането е процедура, при която законния данъчен длъжник успява да намали цената на купувания от него недвижим актив. Това става чрез намаляване на капитала със сумата на данъка намаляване, което облагодетелства купувача. В този случай е налице амортизиране на данъка.
При положение, че продавачът диктува условията на сделката с недвижимия имот, тя ще се осъществи на по-висока цена, което ще облагодетелства него. В този случай е налице капитализиране на данъка.
5.
Наваксване на данъка – това е процес на компенсиране сумата на платения данък от предприемачите чрез повишаване на производителността на труда.
Фактори на прехвърляемостта:
– влиянието на конюктурата пречи на влиянието на структурните фактори само в един случай – период на икономическа криза
– общият смисъл на прехвърляемостта намира израз в придвижването тежестта на данъците към потребителите и главно към получаващите заплати и рентиерите
– данъчният товар в определена степен се прехвърля към земеделците, въпреки че там самозадоволяването с продукти намалява степента на прехвърлянето.