Презумпции – чрез презумпцията или предположението въз основа на възстановени факти и като се има впредвид това което обикновено става при наличието на тези факти, се прави заключение за съществуването на други неустановени факти. При видовете гр.пр.норми ни интересуват само тези предположения, които са установени с правни норми, т.е. законовите презумпции. Тук не се интересуваме от съществуващите човешки презумпции. Законовите презумпции биват два вида: оборими и необорими. При оборимите презумпции изрично е предвидена възможност те да бъдат опровергани, като се докаже, че макар даден факт да е установен, фактът за който е установена презумпцията не е възникнал. При оборимите презумпции доказателствената тежест в процеса се размества, като страната която е заинтересувана от несъществуването на установения с презумпцията факт трябв да я обори. Необоримите презумпции имат материално правно значение, тъй като при наличието на определени факти настъпват материално правни последици, които не могат да се оборват.