Предявяване на недействителността

Съгласно българското законодателство установяването на двете форми на недействителност се осъществява по различен начин. При нищожността имаме няколко възможности. Тя може да бъде установена по исков ред, т.е. да бъде прогласена от съда с решение, отговарящо на предявен иск с такъв петитум. Ищци по това дело могат да бъдат както страните в сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Срок за предявяване на такъв иск няма и той не се погасява по давност. При заведен иск, ответникът може да се позове на нищожността чрез възражение. Но и съдът е длъжен да следи за това да не се произнася по съществото на иска, базиран на нищожен договор, а да устонови служебно наличието на нищожността, защото тя е свързана с нарушаване на императивни норми. Искът за установяване на нищожността е отрицателен установителен. Решението на съда, с което се установява нищожността, не я постановява, а само я констатира, затова тук не може да се говори за обратна сила или за действие за в бъдеще. При нищожността не може да се говори за валидиране на сделката, тъй като тя не съществува, за да може да се санира. Нищожността може да бъде релевирана и извънсъдебно. Унищожаемостта може да се установи единствено по съдебен ред. Позоваването на нея извънсъдебно е недопустимо. Унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната, чиято воля е опорочена, нейните законни наследници, нейния кредитор, нейния поръчител. Унищожаването на една сделка може да стане и чрез възражение, предявено от страната, чиято воля е опорочена срещу иск за изпълнение по унищожаема сделка. При наличие на такова възражение, съдът е длъжен първо да се произнесе по него. При унищожаване на правна сделка решението има обратна сила и всички породени от договора права и задължения се заличават, освен онези, които настъпват по силата на закона. Искът е конститутивен. Такъв характер има и решението, което ще бъде постановено, ако договорът бъде унищожен. За да се постигне по съдебен ред унищожаване на една правна сделка, без значение е дали е налице неизпълнение, частично или цялостно изпълнение на уговорените престации. Ако обаче засегнатата от порока страна, знаейки за същия, изпълни своята престация, това може да попречи на унищожаването, защото би могло да се приеме за потвърждаване на сделката. Унищожаването на една правна сделка е право на конкретна страна. Ако тя пожелае, може да предяви правата си чрез иск или чрез възражение. Предявяването на иска винаги е свързано с определен срок, докато за възражението няма такъв. Една унищожаема сделка може да бъде потвърдена. Потвърждаването е уредено в трите алинеи на чл.35 ЗЗД. Първата алинея дава право на засегнатата страна да потвърди договора във формален акт. Втората алинея допуска потвърждаването чрез доброволно изпълнение. Третата алинея регламентира крайната нужда, т.е. че договор, унищожаем поради крайна нужда не може да се потвърждава. Този договор може да бъде саниран само ако другата страна отстрани ощетяването и възстанови равенството в престациите. Потвърждаването на една унищожаема правна сделка е упражняване на едно потестативно право. Потвърждаването е едностранно волеизявление, направено от правоимащото по силата на закона лице, с което то заявява, че желае настъпване на породените от унищожаемата правна сделка последици въпреки порока, при пълно осъзнаване на основанието за унищожаемостта. ЗЗД допуска 3 форми на потвърждаване: С писмен акт – съгласно закона е достатъчна обикновена писменна форма, без да е необходима нотариална заверка. С доброволно изпълнение – достатъчно е фактическо изпълнение на договора от страна на контрахента, имащ право да търси унищожаването на договора. Изпълнението – частично или цялостно – трябва да бъде доброволно. Чрез конклудентни действия – страната се отказва от правото си, дадено от закона да атакува сключената правна сделка. Потвърждаването като едностранно волеизявление също е правна сделка. Конверсията означава превръщане на една недействителна сделка в друга, която при този ФС е действителна. А това означава, че ще настъпят онези правни последици, които са свързани с действителната сделка. Тя е приложима по принцип спрямо всички недействителни правни сделки. Една нищожна правна сделка може да остане в сила, но вече като друга, ако отговаря на изискванията, предвидени за валидността на друга правна сделка. Конверсията е създадена, за да удовлетвори страните, които са търсели постигането на определени икономически цели чрез правна сделка, която правния ред признава, чрез трансформиране на сделката вдруга, допустима. По този начин се стига законосъобразно по друг път частично или изцяло до същите цели. Конверсията е недопустима, ако страните са преследвали неморални или противни на добрите нрави цели. Такъв случай имаме при крайната нужда. В този случай не може да се търси друг вид сделка, чрез която да се постигнат целените резултати. Конверсията може да намери приложение спрямо нищожните сделки. Но при унищожаемите тя в повечето случаи е неприложима. Не може да има преобразуване при измама, заплашване, грешка и пр. За да имаме конверсия, трябва да има сходство в основните елементи на двете сделки. Промяна на страните е недопустима. Но промяната в съдържанието често е характерна за конверсията. Тя не настъпва по право. Съдът е този, който може да я допусне.