Както и при всяка друга искова защита, предявяването на иска се извършва пред съда. Съдът е компетентен да се произнесе и тогава, когато са нарушени и благоустройствени правила (Решение № 1776/1968 г. на I г.о.). Негаторният иск не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на администрацията. Административните актове обаче могат да бъдат обект на косвения съдебен контрол за законосъобразност. В рамките на процеса, когато ответникът се позовава за действията си на административен акт, съдът може и е длъжен преюдициално да прецени този акт и ако констатира съществени пороци, водещи до нищожност на акта, да прогласи нищожността в мотивите на решението (ТР № 31/1984 г. ОСГК). Относно общите предпоставки за водене на иска, обстоятелствената част на исковата молба, свързана с активната легитимация и индивидуализацията на имота, авторът препраща изцяло към първата част на изложението си за защита на вещните права, касаеща иска по чл. 108 ЗС. Специално внимание при иска по чл. 109 ЗС заслужават обстоятелствената част на иска, в която се описват действията или бездействията на ответника, по какъв начин и с какво те пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и петитумът. Конкретното нарушение следва да бъде подробно и точно описано. Следва да се посочи и по какъв начин това нарушение пречи или смущава правото на собственост на ищеца (освен когато това не е очевидно). Когато ищецът твърди, че нарушението се състои в извършване на незаконен строеж или противоречи на санитарно-хигиенни или противоземетръсни норми, следва в исковата молба да се посочи и кои точно законови изисквания не са спазени.
Петитумът на исковата молба следва да съдържа искане за преустановяване на нарушението. Последното следва да бъде ясно и изрично. При писането на исковата молба ищците обикновено не мислят, че както е формулиран петитумът, така ще звучи и диспозитивът на решението, а също и изпълнителният лист, който ще се издаде въз основа на него. Колкото е по-ясен, точен и конкретен петитумът, толкова по-сигурно е, че съдия-изпълнителят ще е в състояние да проведе съдебното изпълнение на решението. Затова както в петитума на исковата молба, така и в диспозитива на решението следва да се посочат конкретно видът, обемът и интензитетът на действията, които ответникът следва да извърши, или от които следва да се въздържа. Не е достатъчно в петитума и в решението да се запише само, че ответникът се осъжда да преустанови нарушението. Следва да се посочи конкретно в какво се състои това нарушение и какво поведение следва да предприеме ответника. Макар че предмет на иска е спорното материално право, в практиката се е установило решението да съдържа само осъдителен диспозитив за преустановяване на нарушението, за разлика от това по иска по чл. 108 ЗС, където изрично се пише и установителен диспозитив. Независимо от това в решаващата дейност на съда се включва и установяването на действителните права на страните.