Обществена необходимост – търговското представителство е призвано да задоволява обективна обществена необходимост. Тя се поражда от обстоятелството, че търговецът при съвременното развитие на търговията не е в състояние да извършва сам дейността си. Той се нуждае от помощта на други лица в осъществяването на правни действия, особено когато мястото им е отдалечено от седалището или за тях са потребни специални познания и опит, с каквито не разполага.
Понятие – под представителство се разбира извършването на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Такова определение е разработено в науката за ГП, като се излезе от чл. 36 на ЗЗД. Съществуват 4 признака на представителството: а/ представителството предполага едно лице – представител, който извършва правни действия; б/ представителят извършва правни действия от чуждо име, от името на друго лице, наречено представляван; в/ представителят извършва правни действия за представлявания; г/ последиците от правните действия на представителя настъпват за представлявания.
Видове – разгранича се 5 вида: а/ прокура /търговско управление/; б/ търговско упълномощаване; в/ търговска помощ; г/ търговско представителство в тесния смисъл на думата; д/ търговско посредничество.
Отграничаване от представителството в гражданското право – четирите признака на гражданското представителство се покриват само от първите два вида търговско представителство- прокурата и търговското упълномощаване. Прокуристът и търговският пълномощник извършват правни действия от името и за сметка на търговеца който ги е упълномощил. За него възникват правните последици от техните действия. Другите видове търговско представителство не покриват четирите признака. Съобразно с нуждите на търговията неговото съдържание е значително по-богато, отколкото това на гражданскоправното представителство.
Търговския помощник има договор с търговеца за осъществяване не на правни, а на фактически действия в негова помощ. Съвпадението на мястото, където той изпълнява своите трудови функции, с място, в което обикновено се сключват търговски сделки, води до възникване на предложението, че той е оправомощен да извършва такива сделки за сметка на търговеца.
С договорите за търговско представителство в тесен смисъл на думата и за търговско посредничество самостоятелни търговци се задължават да съдействат на търговеца в осъществяването на търговски сделки. Задълженията им се различават по обхвата си. Докато търговския посредник се ограничава с поставянето в контакт на търговците – евентуални страни по договор и в улесняването на техните преговори, това не е достатъчно за изпълняване на задълженията на търговския представител. Те могат да обхващат по-широко съдействие, например в извършването на реклама за стоките и услугите на принципала, както и в сключването на търговски сделки от името и/или за сметка на принципала.