Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването на националистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа в останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държавите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световни войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.
След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на м/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави и да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:
*м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито поставяне на въпроси от представители на правителствата;
*наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения, обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.
Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда се групират като политически, икономически и военни.