Предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение

Предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение.
ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.
Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат или дължимото поведение „ТОЧНО“. Дл. трябва да престира всичко, което дължи. Не го ли направи изправени сме пред непълно изпълнена престация или т.н. частично изпълнение.Кр. не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото- чл.66.С една реч изпълнението е винаги неделимо.Правилото е установено в интерес на Кр. Той не е длъжен да приеме частично изпълнение и не изпада в забава, ако го откаже. Но това е диспозитивна ПН и Кр. може да се откаже от тази облага. В такъв случай задължението се погасява в онази част от дълга, за която Кр. приема изпълнението.
Приложението на правилото на чл.66 може да бъде изключено:
а\ поради естеството на задължението;
б\ по волята на страните;
в\ от разпорежданията на закона.
2.1. Предмет на изпълнениетоДлъжника трябва да осъществи дължимия резултат. Той трябва да изпълни това, което се дължи.Този извод се прави от текста на чл.79 ЗЗД- „точно изпълнение“.
ПРЕСТАЦИЯТА.НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО Й. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ.
Престацията е поведението, което е необходимо за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.
Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.
1. Определяне от закона. З-на определя съдържанието на дължимата престация, когато той е източник на обл. о-е.
2. Определяне чрез правна сделка.
3. Определимост на престацията. Добросъвестността като критерий за определяне съдържанието на дължимата престация.
Методът за установяване точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване съдържанието на ония актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото.
4. При неоснователно обогатяване .З-на определя задължение за връщане на недължимо платеното.
5. От административен акт.
6. От съдебно р-е.
Видове престации.
А\ Според вида на поведението- задължение за положителни и отрицателни престации. Задължението е за положителна (действие),за отрицателна престация (за въздържане).
Б\ Според ЗЗД използвайки критерия предмет те се делят на:
1.Задължение да се направи нещо;
2.Задължение да се даде нещо;
3.Задължение да не се прави нещо.
В\ Според времето.
1.Задължения за еднократна престация
2.Задължения за трайна престация
– Задължения с продължително изпълнение. При тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия.
– Задължения с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.
Г\ Задължения за делими и неделими престации.
Задължението за положителна престация може да бъде делима или неделима, според това дали маже да се изпълни на части без да се намалява себестойността на цялата престация. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОТРИЦАТЕЛНА ПРЕСТАЦИЯ СА ВИНАГИ НЕДЕЛИМИ.
Д\ Задължения за положителни престации.
Е\ Задължения за заместими и незаместими престации.
1. Заместими.- когато дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.
а)Видове заместими престации.
аа)Задължение за лична заместима престация, когато изпълнението на задължението може да бъде извършено от едно трето лице.
аб)Задълженията за предметна престация са винаги заместими.Когато се дължи предоставянето  една вещ или предоставянето й в полза на длъжника.
2. Незаместими.
Дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника.
Ж\Задължения за отрицателни престации.Дължимият резултат се осъществява ч\з бездействие.Видове.
1.Самостоятелни- когато пряка и непосредствена цел на ЮФ (на д-ра) е да се забрани конкретно действие на длъжника.
главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретно д-е.
3.Смесени- задължението за бездействие е съчетано със задължение за положителна престация.Вж. чл.280 и чл. 283.
Неизпълнение.При задължения за отрицателна престация имаме или изпълнение или пълно неизпълнение.Следователно тук не можем да говорим за забава т.к.щом веднъж е извършил това, което е бил длъжен да не върши, не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни в бъдеще.
Кредиторът има право, когато задължението за бездействие нарушено да иска възстановяване на положението преди нарушението.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ.
Длъжникът може да е задължен да прехвърли собственост или да уреди (респ. да прехвърли) едно вещно право в полза на кредитора си. За този случай казваме, че длъжникът трябва „да даде нещо“, че задължението му е за „dare“. Оттук и изводът, че задължението „да даде нещо“ е по нашето право задължение да се прехвърли собственост, респ. да се учреди или прехвърли друго вещно право.
Задължението „да се даде нещо“ има вещно действие. Тук имаме АВТОМАТИЧНО вещно действие. То се изразява в това, че за да се изпълни това задължение е необходимо да се постигне съгласие м\у страните, а не някакво друго действие. Не е необходимо както в РП длъжникът най-напред да е поел задължение за прехвърляне на собственост, а след това с отделен правен акт да изпълнява същото. Не е необходим някакъв междинен правен акт както манципацията по РП, за да се изпълни задължението за „dare“. Такъв междинен правен акт е излишен именно защото това задължение се изпълнява веднага с пораждането му – автоматично, стига длъжникът да е собственик на вещта, която е длъжен да прехвърли. Собствеността преминава по силата на договора.
Вещното действие на задължението да се даде нещо следва от чл. 24(1) ЗЗД, според който: „При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.“. Това важи за индивидуално определените вещи. За родово определени вещи прехвърлянето става след индивидуализиране на веща (вж. чл. 186а ЗЗД)
Еднакво е правното положение и при замяната. С този договор страните „се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи“ (чл.222). Задължението да се прехвърли собствеността в\у определена вещ се изпълнява автоматично.
Автоматично действие ще липсва когато:
1. Длъжникът не е собственик на веща; когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните.
2. При т.н. родово определени престации. Правото на собственост преминава в един следващ момент, до индивидуализиране на вещта.
3. При алтернативна престация. Извършването е отложено до т.н. концентрация
4. При продажба със запазване на собствеността. Вещното действие е отложено, до изплащане на последващата вноска.
5. Когато е налице едно отлагателно условие.
Вещното действие се изразява в това:
1. Да се прехвърли правото на собственост;
2. Да се прехвърли или учреди друго вещно право.
Това са т.н. транслативна и учредителна сукцесия.