Предмет на залога могат да бъдат всички движими вещи, освен онези, които са забранени изрично да се залагат. Вещите, които са предмет на залога, трябва да имат самостоятелно съществуване. Не могат да се залагат принадлежности към недвижимости. Заложените вещи трябва да имат имуществена стойност. Затова не може да се залага личен паспорт, грамота, орден и др. Всички движими вещи ,но не и недвижимите могат да бъдат залагани, стига да имат самостоятелно съществуване, имуществена стойност и залагането им да не е изрично забранено. Други ограничения няма, следователно могат да се залагат заместими и незаместими вещи, родови вещи, стоки, ценни книги на приносители и т.н. в случай, че на залогоприемателя е позволено да върне не заложените му вещи, а вещи от рода и качеството на заложените говорим за непревилен залог. Може да бъде залагана и част от съсобствена движима вещ или вещни съвкупности. Могат да бъдат залагани и бъдещи движимости – напр. материалите, които ще бъдат добити при развалянето на една къща. Могат да бъдат залатани инесеквестируеми движимости, като напр. облигации от държавен заем.Парите също могат да бъдат предмет на залог – чл.158. Ако парите се предадат на кр. – налице е неправилен залог.Може да бъде залагана и несобствена вещ по смисъла на чл.78 ЗС. Който придобие владението на движима вещ въз основа на д/р за залог, сключен с несобственик, но без да знае това, придобива заложното право над тази вещ.
Една вещ може да бъде предмет на няколко договора за залог.некаква сложност не представлява хипотезата, ако вещта се залага повторно на същия кредитор. По сложна е хипотезата, когато вещта се заложи на друг кредитор, тъй като за действителността на договора е необходимо предаването на заложената вещ, а тя в този случай все още е в предния кредитор, който не е длъжен да я върне преди да бъде удовлетворен. И тук залогът е възможен в 2 случая:1. когато вещта е предадена на трето лице, тогава то действа като влогоприемател и мандатьор и то се задължава да я върне на залогодателя след като се изпълнят и двете задължения;2. когато вещта е предадена на първия кред. по залога, а той се съгласи да я предаде на втория след удовлетворяването си. Вземанията на кредиторите се удовлетворяват по реда на учредяване на залозите. Няма значение кога е възникнало вземането на съответния кредитор, а има значение само обстоятелството кога договора за азлог е сключен.
Договорът за залог може да сключи и лице, което не е длъжник. Тогава то е страна по договора за залог, то е залогодателят и отговаря за чуждия дълг с вещта си ограничено, което го отграничава от поръчителя. Всъщност залогодателят на чужд дълг е един реален поръчител. Всички останали права и задължения на залогодателя на чужд дълг са аналогични на правата и задълженията на поръчителя. Възможно е заложената вещ да е била придобита от едно трето лице след като е била заложена и докато е още заложена. Това лице не е нито длъжник, нито залогодател, но ако все пак изпълни чуждото задължение той ще встъпи в правата на удовлетворения кредитор, но не само отчасти като залогодателя, а изобщо.
Права на залогоприемателя:
– да държи заложената вещ
– да я зъдържа докато бъде удовлетворен за вземането, което тя обезпечава
– да иска връщането и от лицето, в което тя се намира. Залогоприемателят може да предяви срещу всяко трето лице петиторен иск, освен ако третото лице е придобило заложената вещ добросъвестно, защото в този случай заложното право на кредитора се погасява.
– да предизвика продаването й, за да бъде удовлетворен по предпочитание ото нейната цена
За реализирането на заложното право намесата на съда е безусловно необходима, въпреки четя не винаги се изразява в едно състезателно производство. Често пъти тя е значително облекчена. Съгл . чл.160 от ЗЗД Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт.
Никаква съдебна намеса не е необходима за реализиране на заложното право, ако то е учредено в полза на банка. С извършването на продажбата възникват нови правоотоншения, а старите се погасяват. С извършването на продажбата се погасяват всички заложни права върху заложената вещ. Приобретателят на вещта я придобива свободно от всякакви тежести.
Получената припродажбата сума служи за предпочитателно удовлетворение на кредитора по залога.
Залогоприемателя има няколко задължения:
– той е длъжен да пази заложената вещ. Не може да си служи с нея, ако това не му е изрично разрешено и трябва да се грижи за вещта с грижата на добър стопанин. Той дължи връщането й.
– залогоприемателят дължи плодовете на заложената вещ
– залогоприемателят е длъжен да върне заложената вещ, след като заложното муправо се погаси.