Предмет на Д: 1. фактите – 2 групи:
а) правнорелевантни (релевантни за спорното право);
б) доказателственорелевантни (от които може да се направи извод
относно правнорелевантни факти.
Факти за процеса и за правото си не само тези, които принадлежа-; към външния свят, а и умисълът, небрежността, знанието и др.
2. връзките между фактите – разкриват се чрез т. нар. опитни правила; (от житейския или професионален опит), сочещи типичното за връзките между явленията; подлежат на Д чрез вещите лица.
Не могат да се доказват субективни права – доказват се фактите.
Не подлежат на Д и правните норми. Само ако е приложимо чужд( право по делото и съдията няма възможност да узнае правната норма, I възможно тя да се доказва.