Правото на стачка e основно право на работника или служителя , то е субективно право и се изразява във възможността на работника или служителя да упражняват орг-нен натиск върху работодателя чрез временно преустановяване на работа за да защитят предявените искания и да наложат тяхното уволет – не право на стачка е индивидуално и колективно право. Индивидуално защото принадлежи на всеки работник или служител по отделно. Работника или служителя участва лично сам за себе си и със своята воля във вземането на решението за обявяване на стачка и в нейното провеждане.
Работника или служителя извлича изгодите от завършване на стачката с успех и понася лично неблагоприятните песледици от нейният неуспех или от обявяването и за незаконна , но правото на стачка е и колективно право защото се упражнява заедно с други работници или служители. То се проявява като колективно оче при вземане на решение за вземане на стачка . Осъществяването на право на стачка е насочено към защита и удовлетворение на колективни иискания на общи икономически и социални интереси които се отнасят до голяма група работници.Отделните работници или служители самостоятелно не може да обявява самостоятелно стачка. Правото на стачка е част от законното установено съдържание на трудовото право. То не се уговаря между работници или служители и работодателя при възникване на трудово правоотношение. То съществува по силата на чл.50/К-ята.
Правото на стачка възниква с учредяването на трудовото правоотношение и придобиването на правно качество на работник или служител т.е. след постъпването му на работа .