Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействия спрямо нея.
Вещното право на собственост дава най – пълна юридическа власт върху една вещ. Това е най – обширното вещно право. Съдържанието на правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия: на разпореждане, на владеене и на ползване.
Правомощието на разпореждане трябва да се схваща на две различни нива:
Едното е правната сфера. То се изразява в установената от законите възможност на собственика да извършва сделки със собствената си вещ: да я продава, да я заменя, дарява, завещава, да я ипотекира, да се откаже от своето право, да я дава под наем и др.
Второто е в една друга посока – става дума за възможността от всякакво фактическо разпореждане с вещта. Собственикът на една вещ може да я унищожи, да я ликвидира. При земята и сградите имаме няколко ограничения на това правомощие, но с това не се изменя неговата собственост.
Правомощието владеене. То се нарича право на владеене и означава упражняване на фактическа власт в/у вещт, която владелеца държи лично или чрез другиго, като своя. Това правомощие се изразява в материални или фактически действия свързани с владението на конкретната вещ. Целта на упражняването на фактическата власт е да се получават съответните облаги от веща. Това правомощие показва същността на вещтното право на собственост. Чрез владението се манифестира собствеността. То е нейната външна проявна форм. Така, че правото на владение произтича от правото на собственост, като негова съставна част.
Правомощието ползване. То означава правната възможност на носителя на вещното право на собственост да употребява една вещ, да събира доходите от нея, да извлича нейните полезни своитства и да си служи с нея.
Правото на собственост, като субективно право е вид притезателно гражданско право. То отдава възможност на неговия носител да иска от всяко трето лице въздържане от действия относно веща на собственика.Правото на собственост е абсолютно субективно право, защото кръгът на правно задължените лица е неопределен и задължението да не се пречи на собственика тежи върху всички лица. Правото на собственост е имуществено право. То е оценимо в пари и има стойностен израз. Правото на собственост /ПС/ е прехвърлимо право. ПС е сложно субективно право, защото вкл. няколко правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Правото на собственост е безсрочно право, защото не се погасява във времето.