Един от най – важните критерии за разграничаване на правото на собственост е субектът носител на правото на собственост. Съгласно чл.17, ал.2 от КРБ собствеността е частна и публична. Според чл.2 от ЗС Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. Носители на вещно право на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват държавно властнически правомощия – това са държавата и общините. Публичната собственост се характеризира освен със субекта и с интереса за задоволяване на който тя се признава – Тя служи за задоволяване на публични обществени интереси. Публичната собственост се характеризира и със своите обекти. Чл.17 от КРБ изрично определя обектите, които са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат отчуждавани. Частната собственост се характеризира с това, че нейни субекти са гражданите и ЮЛ и те не могат да бъдат носители на публична собственост. Те са субекти на частното право и при установяване на правоотношения по повод обектите на правото на собственост те нямат властнически правомощия. Характерно за частната собственост е, че тя служи за задоволяване на интересите на нейния носител и за развиване на стопанска дейност.Относно обектите не съществуват ограничения. Частна собственост могат да бъдат всякакви вещи освен тези, които са изключителна държавна собственост.