Право на ползване

С термина право на ползване се означава едно от правомощията на собственика по клесическата римска триада.  Смисълът, целта направото на ползване, неговата икономическа функция се свежда до възможността ползвателят на чужда вещ да придобива плодовете от нея, като стане техен собственик. То е ограничено вещно право.
Правото на ползване това е правото да се използва вещта съобразно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея без тя да се променя съществено.
Правото на ползване има запредмет движими и недвижими вещи. То обаче не може да се учредява в/у потребими вещи, тъй като ако бъде учредено правото на ползване ще бъде не вещно, а облигационно право. Няма вещно право на ползване и при така нареченото ползване в/у вземане, в/у търговски предприятия.  Правото на ползване може да бъде отстъпвано възмездно и безвъзмездно.
Всеки субект на ГПр. Може да бъде носител на правото на ползване.
Правото на ползване е отделно и самостоятелно, ограничено вещно право в/у чужда вещ и като всяко сложно субективно право неговото съдържание се състои от в правомощията на ползвателя. ЗС Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Ползувателят не може да отчуждава своето право.Чл. 57. Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване. При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.Чл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността..
Правото на ползване, като вещно право е абсолютно то е противопоставимо на всички вкл. и на самия собственик. Правото на ползване е срочно право. То е неотчуждаемо вещно право и се учредява с оглед личността на ползвателя.
Задълженията на собственика на имота следват от съдържанието на правото на ползване и те са следните: 1. да предаде владението, фактическата власт в/у вещта, в/у която е учредено правото на ползване; 2. да съдейства при съставяне на опис на имота; 3. да не пречи на ползвателя да упражнява правото си на ползване; 4. да защитава имота от посегателства, както и да понася разноските във връзка с петиторните искове, тъй като ползвателят не би могъл да предяви ревандикационен иск от името на собственика.
Чл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Тези способи важат и за придобиване на правото на ползване:
– правна сделка: правото на ползване може да се учреди, чрез отделен договор или като отделна клауза за сделки с недвижими имоти се изисква нотариална форма.
– чрез конститутивни съдебни решения;
-при учредяване на търговско дружество, коперация, др. ЮЛ или гражданско дружество – в тези случаи правото на ползване възниква само в/у недвижимите вещи апортирани в дружеството.
-по давност законът определя пет годишна давност ако през определения срок владелецът фактически упражнява право на ползване. Това е рядка хипотеза, защото трудно се различава владението на вещта от владението на нейното ползване. Разликата е в намерението.
Правото на ползване се прекратява на едно  от следните основания:
Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-кратък срок. Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това. Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Чл. 62.Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго / ако правото на ползване е било учредено с административен акт и той се отмени/.