Право на задържане в гражданското право

Въпреки изискуемостта на задължението Дл. има понякога право да задържи дължимото. З-нът признава на Дл. такова право на задържане, ако той има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича задължението му.Ако такава е обстановката, Дл. може да откаже изпълнение на задължението си до едновременно насрещно изпълнение от страна на Кр.
Като отказва да изпълни, Дл. иска по този начин да обезпечи насрещното си вземане- до гарантира своето вземане към кредитора си със задържането, което има към него.Т.е. обезпечителна  е впрочем функцията на правото на задържане. Намира правна уредба в чл. 90 и чл.91 ЗЗД.
Първият от тях урежда общо предпоставките и действията на института. Той се занимава с правото на задържане в ШИРОК СМИСЪЛ. В този текст четем, че  .” Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.”
Този текст има предвид две хипотези:
1) същинското право на задържане- това е правото на Дл. да задържи това, което дължи, заради онова, което има да вземе по силата на същото недоговорно правоотношение, което го е направило длъжник. В такова положение се намира добросъвестния подобрител в чужд имот, който дължи имота на собственика, но има право да получи стойността на подобренията, които е направил в чуждия имот (вж. чл.72 ал.3 ЗС). М\у тия лица съществува едно ПО но то не е договорно.
2) несъщинско право на задържане т. е. налице е т.н. възражение за неизпълнен д-р. Това възражение представлява едно особено приложение на правото на задържане към двустранните обл. о-я- такива отношения, които са породени от двустранен д-р, решение за жилищно настаняване и др.Тъкмо за двустранните д-ри е характерно правата и задълженията на двете страни да произтичат от едно и също ПО.
Вторият текст- чл.91(1) урежда правото на задържане в ТЕСЕН СМИСЪЛ т.к. е посветен на една по- специална, по-тясна хипотеза на правото на задържане. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
Същност на правото на задържане.
Дл. при определени условия, може да не изпълни задължението си , като последиците няма да са , че той ще изпадне в забава. По този начин Дл. косвено влияе в\у Кр. да изпълни той своето задължение.
Характеристика на правото на задържане.
1. Това е едно СП, което дава възможност на своят титуляр да иска удовлетворяване на своите претенции.
2. Това е едно ПОТЕСТАТИВНО СП, защото се упражнява ч\з едностранно волеизявление на Дл.
3. Това е едно АКЦЕСОРНО право .
4. Това е НЕГАТИВНО право, защото се упражнява ч\з възражение, а не ч\з иск.
Предпоставки за възникване на правото на задържане.
1. Да съществува насрещно вземане на Дл.към Кр. То трябва да е възникнало, да не е погасено по давност и да е изискуемо. Необходимо е още предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.
2. Правото на задържане предполага, че нещо се намира във фактическата власт на задържащият Дл., което другата страна може да претендира. Това нещо е дължимата престация. Тя се дължи и е дошло време да се престира, но въпреки това така дължимото се задържа.
3. Лицето, което задържа престацията трябва да е добросъвестно.
4. Вземането и престацията, която задържа да не са еднородни, защото тогава ще се приложи компенсация или прихващане.
Конекситет. Правото на задържане е допустимо само при условие, че дължимата престация и насрещното вземане ОБРАЗУВАТ ЕДНО ЖИТЕЙСКО ЕДИНСТВО – при услови, че те се намират помежду си в предметна връзка с дължимото. Ако двете вземания произтичат от две отделни и независими ПО, то те имат самостоятелен живот, нямат връзка помежду си и правото на задържане не е допустимо. Ако се допусне то и тогава, би значело да не се поставят никакви рамки на института и да се насърчи превръщането му в произвол.
Такава връзка е налице при двустранните д-ри. Две насрещни престации образуват едно цяло ( КОНЕКСИТЕТ ), КОГАТО МАКАР  да е различен правопораждащият факт, връзката м\у тях е такава, че в зависимост от волята на страните искането да бъде удовлетворено.
Може понякога насрещните вземания да не възникват от едно и също ПО, но те могат да са житейски тясно свързани. А  е построил къща в\у мястото на  В , с когото не се намира в никаква договорна връзка. В ревандикира имота си . А  иска да му бъдат заплатени направените подобрения. Насрещните претенции очевидно не произтичат от един и същ ЮФ. И все пак тия две претенции образуват едно цяло, те са конексни.
Извода е: Две насрещни престации образуват едно цяло, когато, макар различен да е правопораждащият факт- връзката м\у тях е такава, че с оглед естеството на нещата и волята на страните искането да бъде удовлетворена едната претенция без оглед на другата е противно на добросъвестността, почтеността и справедливостта. Тогава казваме, вземанията са конексни, че м\у тях съществува връзка.
Упражняване и действие на правото на задържане.
По своето съдържание правото на задържане се свежда до възможността но Дл. временно да откаже изпълнение на задължението си. Кр. по съдебен или извънсъдебен ред – иска да му бъде престирано. Но с\у това негово искане Дл. възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото дотогава, докато не му бъде престирано. Правото на задържане следователно е едно ВЪЗРАЖЕНИЕ, което Дл. противопоставя на Кр. си, за да отложи неизпълнение на дължимото до насрещно изпълнение. Целта му е да се постигне едновременно изпълнение на двете насрещни вземания.
Пр. на задържане е едно отлагателно (дилаторно) възражение. То не разрушава правото на Кр., а само временно парализира неговата претенция.
В съдебния процес Дл. трябва да докаже своето право на задържане.
Чл.91(5) казва, че „Кр., който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение от стойността на задържаната вещ.“ Това разпореждане е особено важно. То именно придава на възражението за задържане х-ра на ЗАЛОГОПОДОБНО ПРАВО, противопоставимо на третите лица.
Срещу кого задържането е допустимо.
– Върху самата задържана вещ, той няма никакво вещно, абсолютно право. Неговото право е лично, относително, отправено към неговия Кр. Само от него той може да иска изпълнение или по точно едновременно изпълнение
– Дл. може да задържи дължимата вещ и спрямо всички други лица, които са заели правното положение на Кр.- т.е. неговите универсални правоприемници.
– Частните правоприемници . Едно или няколко права преминават ч\з пр. сделка от имуществото на един правен субект в имуществото на друг правен субект. Новият собственик не е длъжник.
–  Задържащият се ползва с владелческа защита- чл.76 ЗС.
–  С веща не може да се разпорежда
–  Да полага грижите на добрия стопанин
–  Да събира плодовете, без да може да ги прихваща към вземането си